Оди тука и са фръцка,
и билешки пиши,
санким ногу му разбира
учила й вишу.
Ама ич ни са одява,
кара се на голу –
дикултету и отгоре,
кракити отдолу,
чи кат хукнаха мъжети,
кату нивидели,
сичку дет имат по тях си,
зе чи забуле ги –
тос ни вижда и ни чува,
и са супуливи,
оня нещу са раслабил,
ял нимити сливи.

То кат флязат зер при нея,
дъх ни мой си земат,
чи приплюват, чи са кръстят,
болести пуемат.
Бай Иван кат дигнал кръвну,
чи кат са упънал,
са навела да гу свЕсти,
той съфсем са сгънал,
тя ни мой да им насмогни,
то ни бя прустати,
ишиас, радикулити,
зъби, кръс и крАки.

Зер забрай за ко и доди,
кат са поусвести,
ръгна да и убяснява,
да са прай на свестен,
Вика – Да ни одиш , чадо,
гола , ша настиниш
и пулвинта наше село
ша да на споминиш,
и у черквата да идиш
в мир да са намериш,
и на дяда попа кръвну,
тъй да пупримериш.
Ас ша дода, ам подире
баба пупадия,
дан ма гони в цялу селу
кат съща мастия.

Тука жЕните от лани
на чомпи ма гледат,
да ни земат ма изгонят,
ил да ма пувредят….