То ни бя да булидуват,
чи крака да тътрят,
чи кушмари да сънуват,
и се там са мъкнат,
млади булки, дет ду фчера,
на кукли играа,
сетили са изведнъжка –
ги булят ицата,
то низнай къде ко има,
ама са праструва
и при дофтура утива,
санким булидува.
Пък и той, тъй млад излези,
ич биля ни връща,
кара ги да му са плезят,
саму н`ги прегръща.
После зе да ги саблича,
за иноту гърлу,
и те сам докат гу видат,
почват д`са расфърлят.

Мари, станаа упашки,
сички жЕни болни,
чи да фана пуста сопа,
чи да ги напомня.

Дофтура къде сай учил,
ич ни му разбира,
ама кат дай за джумбиша,
края му намира.
Веч ни мож да им посъдиш,
ут слънци са крият,
пият киснати гюрлюци
или с тяф са трият.

Чи кат са идоса Ламби,
чи кат гу путкара,
– Нашти жЕни ли ша прайш
санким за пупара,
да си одиш отдет доди,
чи дан та зафуча,
и тугис на мидицина
баш ша та науча.

И докат пред кабинета
висим кат завеси,
сбра си сичкити такъми
чи и са изнеси.