У селу тъй сми прости кат налъми.
Ма кат сми прости, дан сми будали!?
Дутегна ми ут пулитически чалъми!
Народа дреми кат накапан пуд асми…

Пу точката ги слушам са разправат.
На кръс две прикаски ни мой ричат!
Убаче ногу ги вличе да управляват!
Да дрънкат сущу. Ич ни мой мълчат.

И нам зако са пъна да са пеня,
ма ни са вижда сфършек ич бе, ееееей!
Чи сини, жълти и пимбяни, и червени –
то да ги фаниш… Да ги увършейш!

Ма няма, бе! Файда ни ша да има!
Ши тряа да им са тури някъф ред!
У парламента викам някуя „Калина“
с куприва да ги емни! Де късмет…

Ши дрънкат, а? Ши мажат и ши лъжат?
Ши гладат косъм, ши са хилат пуд мустак?
И секи ден у странству шми са стържат…
Народа пасти да яде кат няма ляп!

Кандисах вечи! Сичку ми кандиса!
Ут пулитиката, ут копан, ут жувот!
Кат чуя точката и треска ма путриса,
гу праят къкту искат улаф тос народ.

Мутики трябат! Анджък по-широчки!
Да копат ф някуй троскут на баир…
Какó ши дрънкат „Блааааа“ пу таа точка,
акъл ши дават и ши гледат сал сиир.

Мутики Господ дал. И сущу троскут…
И пулитици ф най-различни цветуве…
Сми будали убаче ний! Ни сми ич прости!
Кой коту ще ай тук да ми риче…