Ракия
17 април 2010
Когато ме остави мойто гадже, побягнах от Тъгата да се скрия и без да чакам някой да ми каже дезинфекцирах раната с ракия. Когато Самотата ме затвори във своята невидима килия, полекичка вратата ми отвори бутилка бистра гроздова ракия. Сливенска перла, Бургаски мускат дали е от Петрич или от Кубрат – съвсем патриотично си я пия таз пущина, наречена ракия. Когато махмурлукът ме подкара и цепи ме глава на поразия, спасява ме една рецепта стара – шкембе чорба и 50 ракия! Амброзия че пили боговете будалкаха ни. Не на мене тия! Чете се ясно между редовете, че на Олимп са къркали ракия. |
Шопска салата, сух таратор, туршия домати, мезета от сорт – бе с гола вода даже си я пия таз пущина, наречена ракия. Ако си скапан и направо гроги, че накъдето се обърнеш – все балтия напук на правилата строги стопли душата с греяна ракия! Ако накриво гледа те съдбата и свърши тоалетната хартия, рисувай запетайки по стената, свири си блус и поркай си ракия! В кухничка малка, в панелен затвор, навън под асмата на селския двор, направо насред пътя си я пия таз пущина наречена ракия. |
Само за жени
Писна ни ут магии
Деса Поетеса – из „Мемоарите на една простакеса“