Понеделнишки
5 юни 2011
И тази сутрин пак съм уморен, главата ми от болка остра стене, започва ден, започва труден ден, а колко много ми се спи на мене…. Да бях си пийвал биричката пак, да бях излял на пода концентрата, но не – наливам се с коняк и ето ти го днеска резултата! Горчи в устата ми, в душата ми горчи, оранжева от злоба е жена ми, червени са и двете ми очи и по-съм син от седесарско знаме. А как бих искал моята съдба, макар оплаквана и горка сега да ме дари с шкембе чорба и чаша пенеста Загорка. |
Но друга болка ражда моя стих и пречи ми да вляза във бирария, че снощи, без да искам измених на Бирената партия в България. Прости ми, Партийо, че станах ренегат и туй с дела от утре ще покажа, аз просто седнах при един познат а той пък бил агент на сила вража. Но все пак, пиян и съгрешил, таз сутрин се събудих и дома си докато той все още крепко спи под някоя от снощните ни маси! |
Утиди…
Пужилавам
Талибанка – ма кък ли не?