Како прудават тука? Ни разбрах,
ма гледам са редят и… Чай да вида,
хем с голи рЪци да убия някуй час.
Ма не, чи ши купувам. Ми са свиди.
Са мотам пу пазар’ти пет за шес
и вида ли упашка – ни издържам!
Заформя ми са кичест интирес,
усобену, ку някуй ми са вържи.
Щот най-убичам тъй в калабалък
да са убада, да ма видат, да ма чуят…
Ни дай си Боже да ми кажат “ГЪК”,
да видиш пирушини кък накрулвам.
Ми глей ги тес! То бива прос народ…
Са тъпчат за пипер и меки круши!
Ши маат сал туршия и кумпот,
ку яз ни съм на фкус да ги науча.
Ни праят кунсултация със мен
какó нататък тряа да са търгува,
щот дажи най-пуследния серсем
ут мненийту ми тря да са вълнува.

Ам туй пазар ли й? Питам ва бе, ееей!
Картофи, тикви, луци…Зарзавати!
Ти, гражданино, ко такъф ми блейш!?
Захласнал са…Пруфани ф занаята!

Ма ко ли са разпраям!? Ич биля…
Съм ут пазаря нависоку и далеку.
Алъш-вериш със Господ сал въртя,
щот фанал съм гу яз за либадéто*.

*либадé – ватенката демек

Айде убаф ден от мене, щот няа да утвисявам тука цял ден!
Ся дан полудейти кат ма няма и да са укажи, чи Котката прай за бой после:))

автор: Калина