Ода за Градския транспорт

21 април 2010

(почти по Вазов)

О, движение славно,
о, мрачно движенье.
Дни на борба с лакти,
с юмруци, с коленье.
Епопея тъмна, позната и вам,
в която и ази съм участвал сам.

О, Спирка!..
три часа тълпи недоволни
как рейса щурмуват… Квартали околни
уплашено тръпнат на боя с ревът.
Пристъпи ужасни, не знам кой си път
гъсти орди лазят в утринта мъглива.
Tела изтерзани потта ги облива.
тласък подир тласък, рояк след рояк.
Контрольор разсърден спира рейса пак
и вика: “Долу от вратите!”.
И ордите слизат с викове сърдити
и аларма страшна въздуха разпра:
“Как не ви е срам бе?! Аман, до кога?!”
И с нов дъжд от думи, крясъци, закани
за вратата гледа всякой да се хване,
изтерзани кости в рейса да намести,
и конкуренция всякаква назад да измести.
Виковете екнат, смазани реват,
масите налитат и падат и мрат.
Идат като тигри, падат като круши,
и пак се налепват отвън по сто души.
Няма веч оръжие, има хекатомба.
Всеки чадър меч е, всяка чанта – бомба.
Всяко нещо – удар, всяка душа – плам…
Чанти и чадъри изчезнаха там.
“Грабвайте телата” – някой се изкряска
и един кондуктор изчезна завчаска
като демон черни над черни рояк,
и тълпата изтръпна друг път не видяла
контролата градска, такъв бой да е яла,
а отпосле ревна и напъна пак.
Ремаркето беше прилично на пещ,
задушно и пълно със въздух горещ,
с миризми ужасни, с кондукторски вик:
“Сгъсти се напред”, остават без клик.
Майките пищяха уплашени, бледи,
притиснати здраво от едри съседи,
борбата кипеше отвътре, отвън,
на всички в очите блестеше огън.
Болнави и здрави от различни раси,
викаха, пищяха, деряха гласа си,
взимаха участие в последния бой.
Майката мълвеше “Чадо, не се бой,
ритни тоя чичко в тлъстия корем”
и детето рита, рита здраво хем.
И старата баба, що едвам се люшка
някого в ребрата с бастуна си мушка.
Попът някак страстно девойката стиска –
О, Боже, прости му – и той без да иска!
А шофьорът зарадван и цял засиял
избира къде е най-гъстата кал,
на рейса внезапно той удря спирачка –
за сетен път всичко добре да омачка…

И днес йощ легенди навред се разправят
как паметник бронзов на нас ще поставят:
високо издигнат, останал по потник,
на беден, изстрадал, пътуващ работник.





Коментари



Драсни коментарче по темата (ако може на кирилица, благодаря за което)

   


in love ;) :writing :whistling :wall :wacko :trumpet :thumbsup :thumbdown :stop :sleepy :shock :pipe :nosweat :matrix :kissing :kiss :hmm :happy :gossip :good luck :flower :flex :crying :coffee :cheers :bye :book :bomb :blush :bg :asd :ahah :-P :-D :) :(