Ода за Градския транспорт
21 април 2010
(почти по Вазов)
О, движение славно, о, мрачно движенье. Дни на борба с лакти, с юмруци, с коленье. Епопея тъмна, позната и вам, в която и ази съм участвал сам. О, Спирка!.. три часа тълпи недоволни как рейса щурмуват… Квартали околни уплашено тръпнат на боя с ревът. Пристъпи ужасни, не знам кой си път гъсти орди лазят в утринта мъглива. Tела изтерзани потта ги облива. тласък подир тласък, рояк след рояк. Контрольор разсърден спира рейса пак и вика: “Долу от вратите!”. И ордите слизат с викове сърдити и аларма страшна въздуха разпра: “Как не ви е срам бе?! Аман, до кога?!” И с нов дъжд от думи, крясъци, закани за вратата гледа всякой да се хване, изтерзани кости в рейса да намести, и конкуренция всякаква назад да измести. Виковете екнат, смазани реват, масите налитат и падат и мрат. Идат като тигри, падат като круши, и пак се налепват отвън по сто души. Няма веч оръжие, има хекатомба. Всеки чадър меч е, всяка чанта – бомба. Всяко нещо – удар, всяка душа – плам… Чанти и чадъри изчезнаха там. “Грабвайте телата” – някой се изкряска и един кондуктор изчезна завчаска като демон черни над черни рояк, и тълпата изтръпна друг път не видяла контролата градска, такъв бой да е яла, а отпосле ревна и напъна пак. |
Ремаркето беше прилично на пещ, задушно и пълно със въздух горещ, с миризми ужасни, с кондукторски вик: “Сгъсти се напред”, остават без клик. Майките пищяха уплашени, бледи, притиснати здраво от едри съседи, борбата кипеше отвътре, отвън, на всички в очите блестеше огън. Болнави и здрави от различни раси, викаха, пищяха, деряха гласа си, взимаха участие в последния бой. Майката мълвеше “Чадо, не се бой, ритни тоя чичко в тлъстия корем” и детето рита, рита здраво хем. И старата баба, що едвам се люшка някого в ребрата с бастуна си мушка. Попът някак страстно девойката стиска – О, Боже, прости му – и той без да иска! А шофьорът зарадван и цял засиял избира къде е най-гъстата кал, на рейса внезапно той удря спирачка – за сетен път всичко добре да омачка… И днес йощ легенди навред се разправят как паметник бронзов на нас ще поставят: високо издигнат, останал по потник, на беден, изстрадал, пътуващ работник. |
qko, mn qko…