Нещу повече
16 април 2010
автор: Калина
| Ми питат ма!… Либезна съм, ши са представа, чунким ич да нИ мий по фкуса, закот за мене си како да са ‘бисявам… Сум срамежлива, можи да са изчерва. Путайна съм, како ли толкус чак пък крия, ама ут малка тъй съм тръгнала и нА… Сига учи ши стисна, ши са поутвия манинку саму и ши ви рича: Калина съм, живея в средну пу гулямост селу, дома – на къра,от къра у дома… И пуста рабута май тъй наела, чи гату да си лягам чак плита крака. Пък млада съм, утвътре тъй пуне ми са усеща и луда съм барем за четри-пет села. Подире ми ши са обърнеш ку ма срешниш, усобену ку са дукарам и са начерва… |
Грамотна съм, биля чита… За писан’ту ни казвам. Саде за негу можи да си замълча, ачи от как ма блъсна тас зараза, коя съм хасъл ич ни моа си призна. Ма ко пък? Ади, холан чак пък толкус! Таквис ми идат и таквизи ги редА. Кугату ‘месту смях ми легни болка, са тръшвам и ку знайти кък биля рива… А стига вечи. Си мисла ачи ногу са разплямпах и блъскам на сирьозну без да ща. Сумнява ма на някуй да му светни ламба, пък и хич ней зор гулям… Ма ич биля! Убичам ва! Глей кък бис малку ши да са разнежа, ши са разчустфам, ши изпадна във захлас… Идин пу ина с усмифка ва пуглеждам, напрау ми иди утре да ва събера у нас.  |
Годишни награди за жени-шофьори 2007
Таперуер форевър
Вицове 87
бравос на калина