автор: Калина

Много моля ви, мадам,
то въобще не е за срам!
Верно, село сме си тука,
ей такова – против скука.

Ти като насам минаваш,
вместо мозък да раздаваш,
сЕдни, че кажи: Здравейте,
кви такива песни пейте?

Вместо гърч да те полазва
и да плюеш скришно в пазви,
по-добре от пътя крИвни,
преди „селскуту“ да те настигне.

Че сме все отбор поети –
тъжни, весели, проклети,
носим тежка орисия…
(там под селската носия)

И когато ни е смешно –
смеем се, макар „погрешно“.
Плачем скришно, камуфлажно…
Ко са правиш ся на важна!