Ду моету първу либе
26 април 2010
автор: Калина
Та сънувам, зер! Нима пък ф дрямка мужаф нощЯ да са задрема!? Чи путледни ма ква съм кату бледа сянка… И нА с таквис ми ти учи червени… Ш’са бикна веч! Ши са припадна ку беши по-насам миндеря. Забрайх ляб, уда и сън, биля заслабнаф.. И същу фтичи под капчук трипера… Убичам та! Ни щеш да знаиш, напрау за гъби ма прувождаш. Кажи сига зако такъф си, ко са праиш!? И кък далечи ми са вижда фторник… |
Ши доди ден! Ши са умекниш, ръка биля ши ми цаливаш. Утгоре ти шса блъсни либофта и шти прустветни, И ши са сетиш тозчас за мома Калина… Сига ила! Ни ща подире, кугату кой знай ко ши стани. Чи пугледни ма вечи, де, амен ши умиргам! И хем май страф, чи коту са закани… |
Кандисах
Риалната кратунска упстановка
България в думи