Неидинтифицирани мъшки гащи
18 юни 2010
автор: Билкарката
| Снощи трактура кату гарирах- долу, ф плевнята на Текейсету, гледам ф сламата две каси бира. Са настръхнах чак ду декултето. По-нататък джаснати цървули, /лявата с прокъсън десин горен/. Кат чи някой лесну гий изсулил нанабързо да са разпищоли. Ей ся вечи треска ма разтреси. С упстанофката са ъдаптирам- дан засегна нечии интиреси или зорлян зЕма гу нирвирам. Върнах са ф машинската кабина, та набарах правата лупата- зер със убеждение тряа да мина, кун ми доди слову на устата. Смелу прудължих да убикалям. Викам: „Тоя дъл ши е ут нашти?“ Спря ми поглет изглед уникален- едни жълти, долни мъшки гащи. |
„Не е Колю.“- рекух на ума си. Колювити зная са зилени. Пък и Колю няма мъкни каси с бира, ми ши ма накара мени. Сякаш ф мозъкта ми нещу тресна! Беши мисъл! Да-а, ма не устана. Ама и идни следи проблеснаха- водеха към двора на Питрана. Знам. Питрана ней мума таквази. Кък ши пусни ф къщи мъш бес гащи? Ам ду ней- ф Ригинини да гази, сни мурални сичкити ут нащи. Абе, кой сига е тос апдалин, дет ши на дукара ду инфаркти? Зема ида раничку сабалян ду Айшету да ми фърли карти. Ма съмнява чий ут другу селу. На Глигор гу прая, ма ши светни. Туй е само дубролевско дело. Ку гу пипнем, да гу вида сетне!!! |
Много съм доволна от посещението при вас. Запазени са авторските ми
/ 
права, цитирането на творчеството ми е цялостно, без промени…
Ама защо съм толкова сериозна и аз не знам…
На слука, веселяци! Щом ви харесва, четете ме и се смейте!
/Както и останалите от село Кратунци…
Бравус, писа ни Билкарката –
ут Кратунци чак нъй пуситила.
Нек „Сполай!“ да кажим на другарката,
дет ний убау сайта уцинила.