Как не умрях за втори път

21 юни 2013

„Тази нощ си ти“ – свети Михаил ми шепти –
„Достатъчно си живял. Заповядай през този портал
да отидем със тебе там, дето живота е вечен.
Няма ща-не ща! Недей да ме гледаш така!
Нямаш време за ръчен багаж,
облечи се набързо и яж!
Имам още адреси – недей да ме бавиш, човече.
Тръгнах със него в нощта под тази прекрасна луна:
„Нито болен си, нито грешил“ – ми прошепна свети Михаил –
изпълнявам си плана, че утре ревизия имам“.
„Ама как така? Имам жена и деца…“
„Я да млъкваш, че вземвам и тях!!!“
Замълчах, а в душата ми страх
и така си мълчахме по пътя със другите трима.

Ето го раят проклет, дето текли и мляко и мед,
а пред него брадат ключар псува зверски един катинар,
че заяжда – не ще да отвори днес райските двори.
„Нямате май късмет. Изтървахте красив букет,
щото този дебил е препил“ – натъжи си свети Михаил –
„А сега заминавайте! Пак ще се видиме скоро.“

Прибрах се на заранта и казах на мойта жена:
„Нека майка ти дойде у нас –
затъжих се за нея и аз,
и децата обичат я. Хайде да и се обадим!
„Да, но къде ще спи“ – ме стрелка жената с очи.
„Подарявам и моя креват.
Все пак зет съм и, не непознат.
Нека хърка на него и нека сънува ливади.

Минаха месец-два, а тъщата не умря.
Окупирала мойто легло
тази крава със ниско чело…
Нещо май се обърка – редовно си скубя косата.
Веднъж в съня ми дойде свети Михаил и реве:
„Абе братко, какво си сгрешил,
че превърнал си се в крокодил?!?
Само как те погледнах – подгънаха ми се краката.

автор: fadul








Драсни коментарче по темата (ако може на кирилица, благодаря за което)

   


in love ;) :writing :whistling :wall :wacko :trumpet :thumbsup :thumbdown :stop :sleepy :shock :pipe :nosweat :matrix :kissing :kiss :hmm :happy :gossip :good luck :flower :flex :crying :coffee :cheers :bye :book :bomb :blush :bg :asd :ahah :-P :-D :) :(