Въобще не ща да изпадам в умнитии, цъ. Ей тъй седа, почесвам са по забрадката и разсъждавам на глас – що е то поезията и на ква почва вирей. Бе… почва дал Бог щоту, ама ко никни са питам и отговор не ща. Как са става поет, а? Ей тъй лягаш и сутринта – оп, честито, поет, м?

луната, гората, душата
небето, сърцето, морето…
ина любов да са търкаля извътре,
да блещукнат и две-три звезди
и блааааа…

и кат се нафърля малко пълнеж извътре и ей ти чисто ново стихоооо. Че и една купчина даже по тоз калъп. И айдеее с лопатата после я в някой блог, я в някой сайт и … да четат! Да се образоват и да видат ко са казва писаници, нъл тъй?

Ади да видим ко сме чели, обаче по въпроса, м? Щот ясно, че няма да открийм колелото, ама поне да видим кой кво е написал и като как тъй го е написал. Аджеба, дъл няма да ни е от полза нещо…

Моя милост кат се върне в старите си писаници и тръпка я поръбва – то бива глупости, ама… Тва ритъм, тва рима кат за свят – тъмна е мъгла паднала. Ма няма страшно, после се дига мъглата лека-полека. Ши са мъча сега, без да изпадам в лирични отклонения да вида кое накъде го виждам аз. Хич нямам претенции да съм изчерпателна, нито се изживявам кат капацитет – ей тъй, дет са казва щот стана приказка. Начи…

1. Кажете на читателя нещо. Ама го хванете и го раздрусайте, привлечете му вниманието с темата на писаницата. Каквото и да напишете, то ще е написано вече милион пъти, така че опитайте се да звучи по ваш си начин, защото хората са уникални, за разлика от стиховете, които пишат. Имайте си стил, бъдете искрени. Не пишете само и само за да се върже римата, щото се усеща. Тя трябва де колкото се може по-непринудена, да си полягва естествено . Недейте да пишете само щото ужасно много ви се пише. Сакън, не плюнчете молива наизуст.

2. Да речем, че ви е блеснала идея. Айде междувременно да следим и за ритъма, че дан са спъва драгия читател на почивки и не дай Боже се пльосне по очи върху някоя мижава поанта накрая на творбата. Хеле пустата поанта накрая ще вземе да излезе важна – нъл ше го ковем там читателя и ше го оставяме без дъх. Разните му там стъпки и прочие… Не е нужно да дебнете прехапали език и да броите срички и коя накъде е ударена. Повтаряйте си го като мантра, трябва да звучи като песен комай май. Поне на първо време, докато станете по-взискателни към себе си.

3. Правописа го прескачам, са подразбира, освен ако не щете да дефилирате напред-назад в селски галоши

4. Не злоупотребявайте с търпението на читателя. Не му повтаряйте едно и също в седем куплета, при положение, че всичко може да са изпипа в три. Лаконичността била първа братчедка на таланта. Бъдете дисциплинирани и не слагайте излишни думички. Избягвайте “когато, който, която, защото”.

5. Пишете с чувство! Поезията не е зидария – ред вар, ред тухли. Бъдете това, което сте. Опитайте се да звучите максимално “естествено”, каквото и да значи това. Дайте воля на въображението си, пуснете думите, не ги стискайте между зъби, почувствайте ги като живи.

6. Бъдете търпеливи към критиките. Един ще хареса написаното, друг няма… Но ако някой се опитва да ви каже нещо, не се правете на щраус. Поетите са тънкообидни натури (по мене си знам), но понякога е полезно човек да се заслуша ко му пее радиото.

7. Ся по въпроса за римите. Оф… Тук каквото и да се каже ще бъде грешно. Въпрос на вкус. Аз лично не обичам точната рима : къща-връща, тича-обича… Избягвайте класиките в жанра поне. Търсете нови рими. Ногу ясно, че “обичам” се римува с “вричам” и “мен” с “ден” и дъъъъра-дъра. Ади да измислим нещо ново, м? Пък може и да ги пренебрегнете по някое време, кат ви стегне капелата. Ей тъй си ги залюшквате (ма тука ритъма да не оплескате, че ше стане една…) в бял стих, да речем. Или пък чисто и просто може някъде да няма рима в два стиха. Поне броят на сричките и ритъма кат се спази ще мине номера.

8. Не мислете, че светът шса срине, ако не споделите тозчас натвореното. Ако го оставите да поотлежи поне няколко часа (аз не моа да трая повече, хехе) ще ви се набие в очи нещо, дето може да бъде дялнато с теслата и ошкурено. Сетне му прасвате един лак отгоре и айде честито. Особено пък ако сте талант и творите по “усамнайси” творби за 24 часа.

Амчи туй май от мене. Кат са присетя нещо (със сигурнус шса присетя) пак ше намина тъдява. Пък вий пишете, то шса чуй.