Язе нИ са фпичатлявам,
ко кат съм с магари –
карам и са субразявам
някуй дан ма удари.

С Марко кретами легалну
без да сми във грешка,
а пък имам фициалну
ут КАТ забилешка.

Е там, доле, нъл я знайти
уназ крива круша,
са скатали пулицайти –
дремат и са услушват.

Карам начи и припявам,
Марко проривава
и дордет са усъзная,
зеха чи ма спряха.

Ти коя си ма, гуспойце!?-
пита ма чингето.
Ъм, Калина – думам – момко.
Той: Ам дей Винета?

Чакай, ма! Де ръгна!?
Яз та питам за винетка,
ти къде ма прати…
Даваш ли си, вика, сметка,
ачи мой си изпатиш?

Мигах, мигах на парцали,
ич ни знам ко вика,
ма са стискам дан пудпаля,
щоту кату кипна…

Сал ино ми стана ясну –
чи уттук нататък,
ку Винета ней утдясну,
нам де ши ма пратат.

Ачи тъй… Затуй ни одих
неска на пазара.
Тъз Винета де ли броди,
глей, ни моа да карам!