Маратури
19 октомври 2010
автор: Винета
| Си викам, ко такава блея ден пу ден, и гледам Ристю кък с ракия са жабури, дан са пумайвам ам ей тъй съфсем да зема да напрая маратури. Закот навън куга забръска сняк и зарзавата у лехити са смрангяса ши търсим за ракията мизе, рицепта няква беши дала ми Танаса. Бряяя, колку ногу матриял са турялу у тес буркани пусти, то моркуви, капия, зарзават, и кунупида, почнаф да са кръстя. |
Подир му туряш малку сол, пипер, оцетя дан забрая да налея, му прумърморваш нещу на акцент, да фкисни бързу – скриваш пуд миндеря. Ас зелиту накиснах наприди, чи зе да става, ползвам гу кат пия, Калина вика „Динчита фкисни!” чи с ко ептЕн ши лочим тъс ракия. Затуй у маратури са фанАх, чи сняк кугат затисни ми вратата, ку доди някуй да ма навести у нас, да мой да забудем пу ина думАта.. |
Кутийка бира
Винету ма,
ше смарангясам с туй тука де го тури!
Трушия неква вредна ˝Маратури˝
била да ма наливаш със ментета.
Тооо хората посрещат със мезета!
Не ща да ма посрещаш с ˝Маратури˝,
Зимъс кога похлопам портата висока
изджуркай цитруси налей им сока,
турни го на леда да скокарджаса,
тогаз долей ми виски на широко..
Не ща ни праса,нито чепкани гюрлюци
от вкиснатите твои зеленчуци .
Сипи го сготвеното МАРАТУРИ
на този който ти го…..тури!