(по темата от поетичния дуел)*

– Та думаш, начи, няма да устани?
Кът иска, да въри, мъ! Прав му път!
Коситба, жътва, вади из бустаня –
ут лято вечи мъ боли гърбът.

– На кой му требе тука дъ устава?
То беши жегя, беши дъжд, путоп…
Дъл Господ нещу нъ забрави,
молитвите ли сбърка дедо поп?

– Како да ти рика и аз, Калино?
Ракийца няма кой да пийне с мен,
щот даже Гатю онзи ден замина –
щял бил да бъди плажен бизнесмен.

– Виж, кръчмата е празна… и мегданя,
понеже на море са булки и моми –
мудерна фолк-пивица сяка стана…
– Аман ут лято! Да земи, чи да си въри.

––
* Пояснение за тези, които не са присъствали на бала – поетичният дуел бе по „All inclusive“ на М. Стефанова:
… И ще отседне лятото за месец-два, но няма…
Няма да остане“.

автор: mamasha