То цялустното селско население,
/гуворя пу кратунския мащап/,
са случи с дълга глътка- вдъхнувение
за спорувете. Бре, същински рап!

Ръждясаха симейните каруци,
чи нямалу бинзин, …таквос…сено.
Катърите ни щат да теглят, куцат,
щот с иврупейску били потекло.

И тях ги е украставил канапа-
саде са си магаришки деца.
Не щат да рабутят, ми само лапат.
Ас посли чистя- ама не яйца…

Тъй цялта икуномика буксува,
удари на изкъсу тоя бяс.
Пък българинъ как ни знай да псува-а!
Пудкарва сичко, не саму у нас.

Си знам сига- уная шса прувикни.
Калината. Ши каи: „Ко ривеш?“
Ама думати няма да пуникнат
ут банкити. Там никни само КЕШ.

И кой ши на упраи на ачика,
са блъскам ф затъпялата глъва.
Оф-ф, село-о, я да фащами мутика,
чи пак ши раними унес ф градА.