– Калино, климатът са смахна, кай, глобалну! –
ми вика Жеку Агронома и са чеши пу каскетя.

Фиксирам гу у стайлинга – с балтон и пу сандали,
с шушони, кратки гащи и фанела рядка плетка.

– Шса стопли, реках, Жеко, спор въпще да няма,
ама да знайш и яз съм извънредну затруднена –
сабалям дъл ботушити на бос крак да надяна;
за къра плавницити ли, чадъря ли да зема…
Евентуалну дъл да туря рокла меча кожа,
таман чи имам и сандали ф тон към нея;
шейсети фактор ли мазилу да си сложа;
дъл антифриз, или вода на Марку да налея…
Щот снощи пътьом уткъм хоримака
пучти снега да ма затрупа на мегданя!

– Калино, ма!
Дан бъди лятото, кай, теб да чака
да ги заслабниш тия пусти зимни килограми?!

Прустак, бе! Тъй да ма настъпа климатичну,
чи нú ми доди свясна рима у главата.
Кат са прибрах, скупосах са ф трико и цвички,
а пък кантаря ма пугледна, изръмжа…

И скри са пуд креватя.

автор: Калина