Сеанс

5 октомври 2014

Групова терапия– Здравейте, аз съм Антон. Жена ми ме напусна, детето се отчужди от мен, а съседите ме тормозят със силна музика. Казаха ми, че спасението е в груповата терапия, затова съм дошъл да ме изслушате, пък и аз да изслушам вас.
– Здравейте и от мен, аз съм Тодор. Антоне, братко, ти си направо цвете, а какво да кажа аз: жена ми загина в катастрофа, детето ми замина за чужбина, а снощи ме нападнаха двама души и ми откраднаха ваучера за безплатна храна от Билла.
– Хора, да ви имам проблемите! Аз съм Иван и мисля, че най-заслужавам изслушване: влюбих се в едно момиче, предложих й брак, но в деня на сватбата я хванах да се чука със свещеника; имах ферма за охлюви, но една нощ я нападнаха банда язваджии и ми изядоха всичките охлюви сурови, без да оставят един лев. Мъка! Утре съм на интервю за работа – кандидатствам за управител на остров Света Елена, ама като си знам късмета…
– Вие сте направо късметлии пред мен! Здравейте и от мен, аз съм Мехмед: навремето, таман да ми кръцнат чурката, в стаята влетяла една врана и клъвнала ръката на сюнетчията. Той се стреснал и резнал сантиметър по-надолу. Враната грабнала отрязаното парче и отлетяла, а татко взел пушката и тръгнал да я гърми. Птицата кацнала на минарето, татко ми гръмнал, но уцелил ходжата, докато пее. Така отраснах – без баща и без чурка.
– Аматьори! Аз съм Григор, и съм пред самоубийство: данъчните ме надушиха, че нелегално плета и продавам терлици, и сега дължа на държавата 450 чифта, плюс 13 чифта вълнени ръкавици с по пет пръста!
– А пък аз не мога да съм нещастен!
Всички погледи се вперват в нещастника.
– Аз съм Пешо, и никога не съм бил нещастен. Много искам, но не мога. Животът ми е на приливи и отливи – понякога ми върви, понякога не. Имам много приятели, много от тях са ме предавали, но аз винаги им прощавам. Искам да разбера какво е чувството да си недоволен от живота, затова съм тук. Защото понякога се чувствам като в аквариум.
Погледите продължават да изгарят Пешо. Той все повече усеща стъклото между себе си и тях. Разбира, че не му е тук мястото, но нещо го кара да остане. В този момент силен удар го поваля на земята, десет чифта ръце се пресягат и го изхвърлят през прозореца. Падайки, Пешо крещи „Прощавам вииии…“, и се приземява в каросерията на преминаващ, пълен със сено камион.

автор: fadul






Драсни коментарче по темата (ако може на кирилица, благодаря за което)

   


:bye: 
:good: 
:negative: 
:scratch: 
:wacko: 
:yahoo: 
B-) 
:heart: 
:rose: 
:-) 
:whistle: 
:yes: 
:cry: 
:mail: 
:-( 
:unsure: 
;-)