Има една досадна традиция в българските медии – щом наближи Коледа всички вкупом се юрват да правят обзори на изминалата година – отегчителна компилация от всички „важни” събития, които вече така или иначе са били отразени. Този жанр е лишен от всякакъв смисъл – каква е ползата през декември да ме информирате с кого се е срещнала Цецка Цачева през февруари и какво е казал Яне Янев през юли? На кого му пука? Но бедата не е в тези обзори. Бедата е, че през очите на журналистите България и светът съвсем не изглеждат такива, каквито са в действителност. Дългата ръка на корпоративните пиари и политическите дилъри вече доминира до такава степен в медиите, че важните новини изобщо ги няма, но пък на маловажните е придадена изключителна значимост.У нас важи принципът на обратната перспектива – близките и стойностни фигури изглеждат дребни, а далечните и безсмислени са изобразени като великани.
С кои личности и събития зрителите и читателите ще запомнят изминалата година? Забележителното е, че основният акцент в българските медии през 2010 беше върху „светските новини”. Репортерите сякаш вече ги мързи (или пък не смеят) да пишат за политика, икономика и социални проблеми, затова точат перата си предимно върху радостите и несгодите на „известните”. Много мастило се изля около сватбите и разводите на Иван и Андрей ( в крайна сметка така и не запомних кой от двамата се е оженил и кой се е развел; надявам се, че всичко около браковете и разводите им е наред). Другата животрептуща тема беше гръдният статус на Златките. Медиите се тресяха от догадки и хипотези коя от двете колко кубика силикон е наляла, при кой доктор e лежала, и сега тия новите цици кой ще ги обарва. Станахме свидетели на вдъхновени журналистически разследвания и проникновени анализи относно тези толкова популярни млечни жлези. Като зловещ контрапункт на истерията около силиконовите страсти и неволи дойде съобщението, че една фолкпевица е решила да си намали бюста. Но този отчаян граждански протест срещу консуматорската бездуховност не срещна желания обществен отзвук и бързо утихна, съпроводен с мрачни коментари от типа „да ги намалява бе, ако ще съвсем да ги махне, дееба и кифлата чалгарска, дееба”.
Най-странната особеност на българския светски живот е, че самите „звезди” не крият интимното си пространство от публиката, а напротив – охотно дават сведения за гениталните си трепети.
Медиите изобилстваха от интервюта с въпросните херои и те вдъхновено разкриваха подробности от убогия си емоционален живот – той какво й бил казал, пък тя какво му отвърнала, пък гаджето му какво направило, когато той се напил, пък той как я напсувал и т.н.
Има хора, които са готови и козичка да наебат, само и само да ги пишат по вестниците. И спортните страници бяха доминирани от темите за секса, изневярата и любовните разочарования. Успехите на Цвети Пиронкова, Веско Топалов и Митко Бербатов бяха засенчени от динамичния сексуален живот на Благой Георгиев и Валери Божинов. Журналистите следяха със затаен дъх как богобоязливия християнин Благо зарязва бременната си жена и започва щастливо да прониква в Лияна, а после се разделя и с нея. Дълги, прочувствени интервюта с двамата известняци засипаха спортните фенове, които вероятно трябваше да осъзнаят, че в живота има и по-страшни неща от това да те бият аматьорите от Черна гора.
Валери Божинов обаче изревнува, че Благо е придобил толкова голяма популярност и реши да хвърли своята медийна бомба – заряза Алисия и тръгна с Николета, която според информациите в пресата или е бременна, или вече е родила, или и двете, или пък е на път да направи едно от двете. От ден на ден ситуацията става все по-комплицирана – очевидно има някакво дете, но не е ясно дали вече е родено, дали зрее в утробата й, или пък още е в бандажа на Валери, горкото.
От всички спортни новини се разбра едно – нашите футболисти стават само за ебане. Политиката също беше представена откъм „човешката” й страна. Така и не разбрахме нищо за икономическата стратегия на управляващата партия и за това леви ли са или десни, но нима това е важно? По-важно е, че разбрахме всичко за сексуалните предпочитания на Яне Янев. Който пък, за да разколебае критиците си, взе че се сгоди. Но така или иначе политическият дебат остана на нивото „ти имаш шест апартамента” – „а ти пък си педераст”. Този диалог трябва да покаже на гласоподавателите, че са си избрали представители с впечатляващ интелект и висок морал.
Външнополитическите събития също бяха представени откъм карнавалната им страна – между „Бонжуар” и „Конграчулейшънс”. Научихме, че Берлускони е мерил с педи гърба на Бойко Борисов и че на вечерята с Обама е имало „първо, второ и трето, даже две втори – пържола и риба”. Предполагам, че тези детайли са допринесли много за издигането на международния авторитет на България.
От икономическите рубрики не разбрахме защо се е издънил бюджетът и защо не се събират планираните приходи, но за сметка на това всеки ден бяхме информирани за плоските шегички на Дянков, за това че синът му почнал да тренира футбол и за някакви малки пици. Както каза и самият той на срещата си с Първанов „това е просто шоу”.
Изобщо в медиите цареше една постоянна весела приповдигнатост, която надявам се не е резултат от някакви стимулиращи вещества, а е плод на характерния за българските журналисти свръхпозитивизъм.
В крайна сметка се оказва, че събитията от годината и новините, които сме гледали и чели, са абсолютно различни, а понякога и противоположни неща.
Но пък все още имаме избор кое от двете да приемем за вярно.
Или вече нямаме?

автор: Иво Сиромахов