И аз запецнах като Дядо Поп
16 март 2011
автор: Билкарката
| Една дузина рими ми избяга, а мислех да създам шедьовър днес. В главата ги оставих във засада- събуждам се, избягали нощес. Поставих си за умност очилата. Решавам- петдесет на петдесет или пък обади се на приятел, за да подскаже нужния ми ред. Седя си. Зяпам. Истинска икона! Кат лястовица виснала на тел. Премятам: Зинка, Алфа С, Барона, Мисан, Владун, Ел Торо, Джезабел. На кой да звънна, да му се не види? Ей в скайпа, Вятърна и Кетбалу. Но знам ли ги дали разгръщат книги- да паснат с мозъчното ми иглу. |
Нали съм някак, как да кажа…УМНА. И ексцентрична като божи храм. От творчеството в далака чак са хумнах, /изглежда римите са слезли там/. Прегледах Аноним, Зеб, Силвър, Роза, /през Мери- Дес с изправени коси/, Пастирка, Раче, Папакот по доза, аха, напъвам, пак не ми върви. Тогава се отказвам. Днес не пиша! Не случих хич на творчески екип. Да драскат и след мене прах да дишат. Изглежда съм единствената…ВИП! _____________ Тези, които не сварих да изброя тук, също не правят изключение, да знаете…  |
Бисери от матура 2013
Видове пръдни
Мъдри мисли 14
Македонски вицове 43
Уфчарин ми смига, мале
Австрия