И аз запецнах като Дядо Поп

16 март 2011

автор: Билкарката

Една дузина рими ми избяга,
а мислех да създам шедьовър днес.
В главата ги оставих във засада-
събуждам се, избягали нощес.

Поставих си за умност очилата.
Решавам- петдесет на петдесет
или пък обади се на приятел,
за да подскаже нужния ми ред.

Седя си. Зяпам. Истинска икона!
Кат лястовица виснала на тел.
Премятам: Зинка, Алфа С, Барона,
Мисан, Владун, Ел Торо, Джезабел.

На кой да звънна, да му се не види?
Ей в скайпа, Вятърна и Кетбалу.
Но знам ли ги дали разгръщат книги-
да паснат с мозъчното ми иглу.
Нали съм някак, как да кажа…УМНА.
И ексцентрична като божи храм.
От творчеството в далака чак са хумнах,
/изглежда римите са слезли там/.

Прегледах Аноним, Зеб, Силвър, Роза,
/през Мери- Дес с изправени коси/,
Пастирка, Раче, Папакот по доза,
аха, напъвам, пак не ми върви.

Тогава се отказвам. Днес не пиша!
Не случих хич на творчески екип.
Да драскат и след мене прах да дишат.
Изглежда съм единствената…ВИП!

_____________
Тези, които не сварих да изброя тук, също не правят изключение, да знаете… :-D

Още смехорийки





Драсни коментарче по темата


   


:bye: 
:good: 
:negative: 
:scratch: 
:wacko: 
:yahoo: 
B-) 
:heart: 
:rose: 
:-) 
:whistle: 
:yes: 
:cry: 
:mail: 
:-( 
:unsure: 
;-)