Сега муй дошло времето
27 февруари 2011
автор: Билкарката
| Къде исчезнах? Ко да ви разправям? Са кротнах, ей мъ- никви прустотии. С кукошки лягам, по петлите ставам. Прилежна-а-а, чак ми иде са убия. Едва не поумнях. /Пу, дан са случва!/ Сал ям и дишам, уж ни съм ут тия. Тук- там залайвам Колю кату куче, му скъсам нервата и са покрия. Че й времито идно…иквивълентну- кат чи ли минало прес хоримака и пило нещо педесе пруцентну, за туй са вре из облъчната шлака. Ма стана събута, дойде ниделя, а мен такъф саклет кат ма прифана… Сърцету скача, мята са, перпеля, пУсти крака ма теглят към мегданя. Бе, викам! Да са джасна у селОту, чи да пудфана сички! Да са чуе! Кръмаря сигур ши разлей винОту, пък кмета дъл ш,успей да са убуе. |
Дан убяснявам кък ши ги упрая- правителства, министри, /Дянкуф многу/. Чи кой кво казал, слушал, фсе мий тая, мен ма касае колку струва боба. У пърламента нек са мерят с буци и да са посе/р/кат ут кумпрумати, ма ф селу рейс да има, щоту куцам- пуследица от фносните думати. Ми ко сига? Признавам си гу мъшки- ни мога да сидя и да си чакам. Тя прустотийта кат на челу въшка- се тряба да са пруявява някак. Затуй шса изтъпанча на паважа. То къф паваж- ина настилка крива. И ощи многу имам да ви кажа. /ДИЦА, НЕ ПРОБВАЙТИ У ВАС! НЕ БИВА!/ Пу, сал да стъпя на мигданя, пък ши видите тугас! |
Десетте закона на семейния живот
Bodyart
Ас ни съм от тия
Мъдри мисли 19