Въртя са кат субоден иликтрон
и ич биля ф сукманя ни ма свърта.
Ни гу убичам зимния сезон,
ку падни сняг и ептен ш’са пубъркам.
Студену. Дъш ду кулине… Ей, на –
ино магари сал край пътя дреми
и мисли за жувотя с умнат’ си глава,
затъналу ф магарешки дилеми…
Ми няма жив чувек, бря! Срамута.
Идин ни лопна да риче:

– Калино,
наминаф да та вида! Жива ли си, ма?
Како са фкиснала баш приди зима!?

Сида ду печката със молиф у ръка,
ни ми спори ни писан’ту, ни нищу…
Винета мойта де са запиля,
да няма с кога клюка да разнищиш.
Тудора вечи я забраих у сурат,
Питрана сигур стихуви пуписва,
Жасмин учити си и той къде фана…
Таман пу списък утбилязвам дету липсват.
Ми Даскала, ми Попа? Пък биз Кмет,
къдету бизкунтролни сми утдавна…
Чшшш, алооу, ф селу няма никъф ред!
Ей ся убява ши забуча на мигданя.

Виднага да са свика Селския съвет,
ку тряба ду сриднощ шса засидава,
кък зимния сизон да прутиче
културну-масово дан са зазлява.

Убявата:
„Ду граждан’ти у селу: Вишти ся,
дувечера кату са приберат кузити
шса засидава ф кръчмата ду сутринта.
И да си носити мизе за коту пийти!“

автор: Калина