В събота вечер, когато по телевизиите въртят или „Рамбо“ или „Роки“ или „Сам вкъщи“ или Волен Сидеров си пускам обикновено Туенти Фор Кичън. И сега хващам да готви Рейчъл Ку. Тъпо име, нали? Вие да видите каква тъпа супа забърка в парижката си кухня… „Ше напрайм – вика кака ви Ку – домашна пилешка супичка.“

И отваря някакъв буркан с етикет с нарисувана кокошка порода „Легхорн“ на него и налива в тенджерата бледа жълта течност – една такава, като пикня на туберкулозен. Купешки пилешки бульон бил, ма много хубав, и той домашен. Как домашен от магазина, ма!? Еми, наля го. И фърли вътре шепа моркови. Да придадяли вкус. Се мий на акъла, че вкуса на пилешката супа трябва да е на пиле, ама…

И после – и това няма да го разбера никога – сложи в една купа половин хляб, миниатюрно парченце пилешка гърда – някъде колкото нокътя на гълъб с недоразвити крайници, индийско орехче, сметана и още кобешетам. Смля всичко с пасатора, направи го на топчета и го наблъска в пикнята… бульона де. И гъби сложи. Няма пет минути и свали тенджерата от котлона. Била готова супичката. Сипа в една плоска чиния чорбаляк и от тея варени топчета от хляба и кобешетам и вика – „Такава супа е много засищаща и може да я ядеш, когато ти е тъжно.“ След това тъжно сръбна с лъжицата и посвети всичко на баба си, в нейна памет един вид.

И точно тук си представих как аз правя такава супа, посвещавам я на баба си и тя – Бог да я прости милата – изравя земята черната, измъква се, намира ме, захлупва ми тенджерата на главата и отрича да е била моя баба някога! Защото… абе, нека ви разкажа за пилешката супа на баба ми.

Тя, супата, най-напред беше кокоша.
Когато баба ми грабваше сатъра ми ставаше ясно какво ще последва. Кокошките се изпокриваха и най-глупавата – обикновено някоя по-млада и неопитна, която пренебрегваше знаците от съдбата изразяващи се във възрастна жена със сатър в ръка ходеща и дебнеща из двора – приключваше живото си участие. Аз, хлапето чорлаво, подтичвах весело след нея и чаках да се насладя на шоуто „Подскачащата кокошка без глава“.

Следваше попарване, опърляне, чистене и дробене. За дядо ми отделяше бялото месо, което му опичаше със сол и червен пипер, а крилата, кълките, шийката и жерката слагаше да се варят в една опушена и попила миризмата на хиляди сварени кокошки тенджера. Тенджерата се слагаше на печката с дърва отвън под сайванта без значение от сезона, дядо ми я палеше и вълшебството започваше да се случва…

Разбъркваше, ръсеше, слагаше, посоляваше, добавяше, застройваше, обезкостяваше – след час и половина аз седях пред моето си димящо кастронче пълно с най-ароматната, жълта, вкусна кокоша супа и действително ми се насълзяваха очите. Ама не от тъга – от кеф!

Начи, тая Рейчъл Ку… ма що не са гръмнеш в коляното, ма!
Бульон от магазина!?!? Овца! Френска пръдла!

автор: Иван Иванов