автор: Калина

Ногу, ногу ти са мола,
ади веч запри са,
ачи си кат вода гола,
треска ма затриса…

То и мене хич ма нема,
ма са субразявам,
хем чи тъпа съм система,
уж ни прикалявам.

Ма нидей на тъй нарива
у цвитисти рими,
чи подир ни са заспива…
Ади разреди ги.

По нарядко са изказвай,
саму кат ти доди,
музата ши та намрази,
дето я оноди.

Хем чи сички сми поети,
(де са тургам язе)
ма от твойти пируети
хроли ни излязват.

Хич ни ща биля да пиша.
Саму кат та вида
кък утсякъде издишаш
и ми са пудига.

Мисла секи ши са сети
и ши са угади,
чи аман ут тез пуети
с редкити угради.

Дето плътно изпълняват
ежедневна норма,
гачи ли са състизават,
пък им е нагорно.

Ади ши мълча и язе,
ко ли са обаждам…
Да са идосвам ни ми мяза,
сал брътвежи раждам.