След като хиляди българи се обявиха против отбелязването на Хелоуин с аргумента, че не смятат празника за български, а българчетата се плашат от Смъртта, комитет от прогресивни български общественици и патриоти излезе с манифест за спешно възстановяване на следните изконни български обичаи:

Мишинден, 27 октомври
Според трудовете на видни етнографи като Димитър Маринов много рано сутринта, още преди изгрева на слънцето, трябва да стане най-старата жена в къщата, да вземе лайно и да тръгне да маже с него по всичките стени. „След нея върви по-млада жена и я пита: „Какво мажеш, мамо?“ „Мажа на мишките очите“ – отговаря другата на всякое питанье. След като се свърши тоя обред, двете жени си омиват ръцете и…вече празникът почнал.“

Рангеловден, 8 ноември
На този голям празник се коли овен. Желателно е той да бъде заколен на двора, но ако нямате двор, може и на балкона. По-заможните българи трябва да раздадат на по-бедните си съседи главата и краката на овена, които се сваряват цели. От тях се „сготвува яденье“, след което попът дохожда и го прекадва.

Мратинци, 11, 12 и 13 ноември
„Вечерта се взима пиле и стопаните го заклават по тоя начин – един хваща пилето за краката, а друг го държи за главата, пише Димитър Маринов. „Тоя що го държи за главата, ще бъде в къщата вътре и той държи ножа да заколе пилето, а другия, що държи пилето за краката, ще стои пред прага на вънка. Като се дигне ножът да колье пилето, вънкашният ще пита: Какво кольеш? „Колем мратиняк“, ще отговаря вътрешният и в също време вече отсича главата на пилето и стиска клювницата на пилето да не зева.“ По-късно от перушината се дава на децата да пушат, когато се разтресат (имат треска), а главата, краката и желудъкът (стомахът) се нанизват на червен конец и се закачат над вратата, за да пазят стопаните от зло.

Мечкинден, 30 ноември
Жените не работят, не предат, не тъкат, не плетат, нито перат, т.е. българките трябва да си вземат един ден отпуск. Щом се съмне, най-старата жена взима зърна от сварен кукуруз и започва да го разхвърля по пода с викове: „Нааа ти, мечко, сварен кукуруз, да не ядеш суров!“ Това гарантира, че през следващата година нито една мечка няма да влезе във вашия дом, а ако все пак влезе, вие трябва да я заколите с предварително наточен нож. Хубаво е ножът да бъде наточен от деца, та да се научат как се прави това и да знаят как да колят, когато пораснат.

Рибни св. Никола, 6 декември
„Празникът се съпровожда със следующия обичай – всякоя къща ден преди 6 декември си купува риба шаран, в краен случай и друга риба. Важното е само рибата да е с люспи, а не гола като сома“. Освен това тя трябва да бъде жива. Стопанинът вика цялата челяд около трапезата, удря рибата с голям чук по главата и я гужва в кисело тесто. Сетне я туря да се опече и, както се полага, веднага пристига попът да я прекади. Пак попът отрязва и взима опашката. По този повод етнографите дават умен съвет: „Понеже свещеникът отрязва от рибата понякога много голямо парче, то много хитри домакини омесват рибняка с по-голяма опашка и свещеникът, колкото да отрязва, всякога гужва в торбата си само…печено тесто.“

Освен отбелязването на тези празници, инициативният комитет настоява на 6 януари, Богоявление, всички деца, които посещават ясла, детска градина или училище, да се хвърлят в ледените води на най-близко разположените до учебните заведения водоеми. Това, разбира се, се прави за здраве и берекет през годината. Ако някое дете се разболее, на Бабинден, 8 януари, в къщата трябва да дойде стара жена, която да го намаже с масло или кал. Това обаче няма да помогне, в случай че бащата не е ням през целия ден, понеже „на Бабинден той не може да заповядва на жената си: „Направи това или онова“, нито пък да я пита „Къде отиваш и какво ще правиш?“ Мъжът е най-добре да си мълчи чак до Чуминден, 10 февруари, когато обитателите на дома заедно трябва да обтрият главите си с хума и да заколят животно по избор, след което да го изядат.

Комитетът също така предлага да се спазва изконната традиция на Песи понеделник, който се пада в първия ден от първата неделя на Великия пост, кучетата да се люлеят за здраве, за да не се разболяват от бяс. Обичаят се изпълнява само от мъже, които връзват двойно въже с примка по средата на два дълги кола и в тази примка поставят кучето. Двата кола са приведени един към друг и допрени в горния си край, тъй че при рязкото им изправяне кучето се завърта във въздуха с голяма скорост и накрая пада в предварително изкопан трап с вода. „Понякога на опашките на кучетата се завързват и тенекии, а децата гонят животните с пръчки чак до края на селището.“

За съжаление, през 2011 г. обичаят, наречен „тричане“ или „бесене“, беше забранен, а 41-то Народно събрание прие и промени в Наказателния кодекс за неговото криминализиране. Още тогава защитниците на хубавата българска традиция излязоха с декларация, в която справедливо се отбелязваше: „Всяка забрана на народен обичай е обърната срещу родовата памет чрез която оцелява всеки народ. Особеност на културата на една общност е нейната многоетажност и възможност за съществуване на различни принципи. Обичаят или паметта за обреда поддържат колективната памет, усета за минало и родова принадлежност.“

Родолюбивите ни сънародници вече са внесли в Министерски съвет петицията си за категоричната забрана на Хелоуин и възстановяването на упоменатите по-горе традиции. Те отсега са създали и 41 групи във Фейсбук срещу дядо Коледа. Вместо да излизат в коледна ваканция, патриотите предлагат децата да ходят на училище, където да изучават изконните български обичаи.

За целта списъкът им е допълнен с още три важни дати от народния обреден календар:

Петльовден, 2 февруари
Според обичая на този ден се заколва черно петле на прага на къщата. Петел се коли във всяка къща с мъжка челяд. Кръст с кръвта на петлето се прави върху вратата — за здраве и предпазване от болести и лоши очи. Кръвта от него трябва да пръсне навсякъде около къщата, с нея се прави кръстен знак и по лицата на момчетата. Петелът се коли от петнадесет-шестнадесетгодишно момче, което трябва да отговаря на изискването за „полова чистота“, т.е. момчето не трябва да е имало сексуална връзка. Главата на петела се оставя при вратника, а краката му се хвърлят по покрива.

Гергьовден, 6 май
По стара българска традиция във всеки дом се пече агне, а около празничната трапеза се събира цялото семейство. Хубаво е агнето да се заколи пред всички още сутринта или предния ден. Обикновено то е първото мъжко, родено през годината, и най-често е бяло на цвят. Агнето се заколва до източната стена на къщата или на свещено за местността място, наречено оброчище. Преди това му се дава зелена тревичка, за да има храна за животните, и близва сол, за да са сити всички; окичва се с венец от билки и към рогата му се прикрепя свещичка. С кръвта му се намазват бузките на децата, за да бъдат здрави, а останалата се излива в течаща вода, за да не секва берекетът в къщата.

Еньовден, 24 юни
В нощта срещу Еньовден жени, знахарки, баячки и млади моми трябва да наберат 77 и половина билки. На този ден, за съжаление, не се коли нищо, но в някои селища още е запазен боят върху бродници, т.е. магьосници. „Ето защо бабичка, която знаят в селото като магьосница, тоя ден не пущат я никак да излиза из селото навън или ако е успяла да излезне по-рано, пъдарете я намират, ударват й добър бой и я връщат“, пише Димитър Маринов.

Инициативният комитет е на мнение, че само така подрастващите ще се наслаждават на щастливо детство, без уплаха от Смъртта. Ето защо те канят децата на обреда Герман, който ще се извърши в неделя пред Националния дворец на културата. Герман, както знаем, представлява умрял човек, изобразен от кукла, и затова тя се покрива с покров, прави й се кръст, палят й се вощени свещи и я оплакват. „След като се свърши всичко, изкопава се в пясъка гроб, дълбок около метър, и тамо погребват умрелия, та да завали скоро дъжд.“

Организаторите обаче се надяват да не завали, за да може веселбата да продължи през целия ден, а вечерта да направят курбан от заклани на място кокошки. С това те ще се опитат да влязат в „Книгата на Гинес“ с рекорд за най-патриотично бранене на родовата принадлежност и колективната памет.