Вчера са научиф
у Кина и Миаля,
дети са добило,
ма ни сми разбрали,
ама ного чудно
откъде са й зело,
нит е била трудна,
ниту пък дибела.
Дан бъди зачена
по нейнити бани,
дето са плацика
зер ни е от лани.

У, мари Петрано,
сутринтъ зафана
нещу да ма гложди,
цяла са испрощиф,
после са усетиф,
снощи с мурафети
гостувах у Стойна,
оназ крава дойна,
там ма тя гощава,
гозба ли бе, плява,
турнах у устата,
тя пък кат зафата
да си фали манджа,
зер налий от Странджа.
И мен кът ма знаеш,
нимой да са маеш,
нъл съм въспитание,
ядох без внимание.
Сигур пуста Стойна,
турнала е хвойна,
тъй са алергирах,
място не намирах.
Знам я таз усоя,
номерай за кво е,
`щото мъ загледа
Делю – разногледа.
Тя пък го аресва,
май ша го калесва,
пу, за срамотите
станаха момите.

Дечуута унука,
булка ша пристава,
от село я зели –
панаир да става,
ама дету викат
колювити стрини,
колата и била
проста, без витрини,
чи отгоре даже
без таван я дали,
ко ли ша я праят
ако ги завАли,
зер като каруца,
ама без магари,
дет ми вика Куна,
да ни са я крали.

Мани, срамота е,
чак ни съ и трае,
ама нит` сватбари,
нит` село събрали,
турнали у двора,
маса кат в обора,
на камари разни –
чиний, чаши празни,
всеки щял да зима
от общата крина,
тъй било у Швецко
ний дан сме Юнецко?

Кина дет са чуди –
на швецката маса,
пишман пусти моди,
туй на ко гу мяса?
Шведити кат додат,
де ли ша насядат,
ний дет сми от село,
къде ша на слагат?
Ама ни разбирам,
чи ни съм от тия,
дето са навират
у чужда чиния.

Чакай да ти кажа,
ко ми каза Блажа,
вчера са прибрала
и како видяла –
полегнала Фота,
зер кат гръцка флота,
цяла раскопчана
със фуста събрана,
а връз нея Ламби,
в путурити с камби,
кат писнала Блажа –
„на тейка ш`ва кажа“,
запелтечил Ламбо,
чи преглеждал тайно,
чи за дофтур учел,
Фота зер проучил,
пък то ко станАло.

Ам Мита на Грую,
колкуй мързелива,
по цял ден са мота,
кълки сал привива,
да легни, да стани,
зер от туй са мъчи,
и охка, и пъшка,
пък риве за внучи,
и та питам, сестро,
как ша го очува,
дребното му дети,
чи грездей ни струва,
то кату заплачи,
тя дорде са дигни,
ша цъфнат, ша вържат
и круши, и дини.

Мани, сестро, мани,
Геновева лани,
помниш как пристана
на Еню под юргана?
Таз същата, значи
днеска хич не рАчи
покрай плет да мини,
даж` да са прозине.
Дума ни обелва,
кат градинска делва,
ний нали сми прости,
Господ да ма прОсти!
Щот ни съм от тия,
кат тъз гивиндия,
дет Еня подлъга,
чи Неда от мъка,
мъж ни ще да виде
у градо отиде.

И ас да ти кажа,
хич ни съм от тези,
дету ни оставят,
чиляк да ти влези
само го одумват,
чи и гу пустосват,
и луду, и просту,
за у вас сватосват.
Ама зер да млъкна,
чи ни съм такава
и дет вика Митьо –
дан ма рита крава.