Кък пругизнаф

12 февруари 2012

Бря ни беши дъш, ни чуду
откоги са сипи,
ку ни земи са узапти
сичку сса сасипи,

ас дукат да са пукажа
вънка,
и са почва,
то, ниту ни ми устана
ина суха рокля,
бря, вали ни са испира,
нимой си утида,
ша замръкна пак у Киро,
сън ни ша да вида.

Мъри сестро, кви ги думaш,
цялa сa гъбясaх,
докът свaрa дa си влязнa,
бaш са жaбунясaх.
Ризaтa пу мене лепни,
привърнaх сa в мискa,
зa кункурсa ш’сa клaсирaм,
стaвaм финaлискa.
В журиту шa седни Лaри,
ей, гу и той жвaкa,
поглед турил ми у пaзви,
чaк води зaвряхa,
две яйцa ку туря, море,
твърди шa ги свАря,
толкуз мий гурещу горе ,
ризaтa ш’си свАлям.

От пет деня ни съм прaлa,
то и зер зa кво ми,
толкуз сa водa исипa,
със сaпунь си одим.
Бaнятa у село веке
фърли си пишкирa,
немa никвa клийентелa
от тоз дъш – фaлирa.

автор: Винета






Драсни коментарче по темата (ако може на кирилица, благодаря за което)

   


:bye: 
:good: 
:negative: 
:scratch: 
:wacko: 
:yahoo: 
B-) 
:heart: 
:rose: 
:-) 
:whistle: 
:yes: 
:cry: 
:mail: 
:-( 
:unsure: 
;-)