Ристю кучи ми устави,
ощи кат замина,
вика – Тука да та пази,
дукат съм ф чужбина.
Ма ни знай, чи гу расождам
ф паркуви зилени,
и пудире ми са точат
сума ти йергени,
викат – Кучиту ли й вашту,
ам каквай пурода?
викам – Настрани ми стойти,
дан ви гу прувода!
И пу мене са занасят,
тилифон ми искат,
кучитата си расождат
едвам са пристискват.
Мойту кучи, не да й нещу,
Ристю ми гу дади,
чи пуродата муй смешна,
рятку вън гу вадя.
Някуй път гу пуизвеждам,
гюрлюк припикава,
бързам къщи да гу върна,
чи дан ма задяват.
Ристю ку да са забави,
да ни са пувръща,
кат са върни ш`ми завари,
кучиту у къщи.

автор: Винета