Катаджия

Четвъртък, 25 Април

29 октомври 2014

Мен ли питаш?
Старшина Натурев.
Ала в село казват ми Глобаря.
Зад завоя дебна.
Във папуря.
Ееееййййй такъв голям ми е радаря.

Спирам вчера хубавица млада:
– Дай си, викам, маце дукимента.
Превишена скорост!
– С тая Лада?
– Влез! …
И и показах инструмента.

Спирам оняден мадама знойна.
Скивам – бъбри си по телефона.
Ежи ми се.
Глобата бе тройна.
Перфорирах!
Чист и бе … талона.

Снощи фукличка с осмица спирам.
Бута ми двайстачка във ръката.
– Къв ма мислиш ти мааа, корумпиран?
И … капака лъсна ми с курката.

Друга пък подпийнала принцеса.
И не ще да духа.
Боже мили.
Дрегера.
Бе лапай, щти хареса.
Духна!
Всичко плувна във промили.

Спирам блонди днес с Трабан двутактов.
Книжката си тъй и не ми даде.
Дълго писах …
писах …
писах акта.
Полов.
И разписах се отзаде.

автор: Prishylec