Зех та…
17 декември 2013
(свиделству за курмувани)
| Ш`съ пуфаля – вечи свършиф – ни направих гаф, ама беши толкуз трудну – жива да ни бяф! Кату ярка са кикерчиф аз дукату седна, ама щом кулана сложиф – и кат ми присьедна… Де одифми, де завифми – беши май наляву?- чи „кумпютра“ ми исключи, мой са кай, направу. Чи виднъж спирафми, повна, и си викам – край, ша са виждами пувторну, са указа, май… Няма начин да ни сбъркам някуй пътин знак, да ни мина на чирвену, да мъ блъсни влак, да са хакна във дървета, да ма влачи ТИР… ама яту на – свърши са всичку най-пудир!!! |
И дукат си гу пумисля, той ми вика – Спри! Зе гу испита, утивай, книшка си вади! Саму д`ет ни са утрепах… ама някак спрях! Знаити ли колку многу посли са радвах!!! Те така са свърши мойта лична удисея, ся са почва вашта, божей, да ва мисля ни смея. |
автор: tany
Защо мъжете решиха да носят дрехи
Коза или крава
Бисери на Емо Чолаков
Мъдри мисли – част 3
Как не умрях за втори път