Толкова съм добра, а все на мен се случват само лоши работи. Като се омъжих, ми се падна лоша свекърва. Като оженихме сина, падна ми се непоносима снаха. Защо все на мен, бе? Много съм добра, ето защо. Приех я като свое дете, нали си нямам дъщеря. А тя все ми вика: „Остави ме на мира, бе, не разбра ли?” Какво лошо съм й направила?

Сутрин в събота и неделя я будя чак в седем и половина и й сервирам закуска. В отговор получавам: „Остави ме поне един ден да се наспя!” Ами аз ставам в пет и чакам, чакам и като няма с кого да си говоря… Аз мога и по-рано да я събудя, ама гледам да се наспи хубаво чак до… Като принцеса я гледам и все недоволна. Правя й банички, тутманичета, а тя, на цялото ми внимание, съска; „Сто пъти ти казах, че съм на диета!” Каква диета, та тя е кожа и кости. Какво й хареса синът ми, просто се чудя? Вярно, че и аз като млада булка бях като манекенка, ама после се налях заради свекърва ми, но айде да не говоря, че все съм лоша. Мисля си, баща й и майка й не са успяли да я възпитат, ще се опитам аз. А може и те да не са виновни, може да си е злояда. Но по-вероятно го прави нарочно, от лошотия. И защо ми забранява да влизам в стаята им? В моя дом ще се разпорежда, ама ха! И то защо? Защото всяка нощ влизам само по два-три пъти в спалнята им, за да завия сина си. От малък ми е такъв, развива се. Ако не съм аз, тя въобще няма да се сети. Майка съм, не мога да не се грижа за него. Тя ще ми каже на мене!

Вместо да ми е благодарна, че и за нея се грижа, миналата седмица ми вдигна луд скандал. И да я пита човек, защо?

Докато я нямаше, влязох в стаята им да й подредя гардероба. Изхвърлих всички копринени камизолки, некакви дантелени триъгълничета с шнурчета. Гащи било това, ми вика.Тя ще ми каже на мен какво е гащи! Накупувах й памучни и вълнени потници и гащички. Вече не е дете, жена е. Трябва да се пази да не настине. Ще ражда, майка ще става. С дантелки ще ми ходи! Аз гледам да й е хубаво. Тя ще ми крещи. Плаши гаргите, ама аз някой ден пак ще й подредя гардероба.

А, и още нещо. Не й харесвало, моля ви се, че щом си поканят гости, аз сядам при тях на масата да си поговорим. Тя по цял ден мълчи, аз с кого да си приказвам, хич и не мисли. Сега ми прави на инат и си посреща гостите на пицария, все едно, че дом няма. Досадница ще ми вика. А тя е… айде да си замълча, че нали съм добра. Аз ако искам, мога да ги проследя и в пицарията да й цъфна, но не съм гадна.

Сега е решила да излязат на квартира. Хората ще си помислят, че не се разбираме и не си живеем добре. Иска да ме лиши от едничката ми радост, моето детенце, синчето ми.

Гаднярка е снаха ми, гаднярка беше и свекърва ми. Аз нищо лошо не правя и пак не мога да угодя, а свекърва ми как ми се бъркаше в живота, не ми се приказва просто. Абе, кръговрат. Само се мъча да се сетя колко добри думи, въпреки всичко, съм казвала на дъртата вещица. Мисля, че веднъж й казах „Добър ден”, а май и веднъж „Мерси”. А снахата на малкия пръст не може да ми стъпи, толкова съм добра, ама кой ти цени…

автор: Светлана Лажова