Каквото и да говорят злобарите, българската журналистика в момента преживява небивал възход. Свърши се с мрачния период на негативизма и необоснованите критики. Сега медиите са в епохата на свирките и фанфарите. Това бодро настроение в пресата и телевизиите повдига духа на обикновения българин, кара го да се чувства горд съвременник на едно велико управление.
Ала по-интересният въпрос е какви хора стоят зад новините. Кои са онези вдъхновени рицари на перото, онези безкомпромисни воини на свободното слово, които денонощно се трудят за нас – неблагодарните читатели.
Ето какви са основните типове журналисти, които обитават редакциите:

Вътрешната
Тя отразява работата на парламента и затова говори за всички депутати на малко име. Фактът, че ги познава лично, я издига неимоверно в собствените й очи.
Депутатите я харесват, защото винаги е склонна на сделката “секс срещу новина”. Канят я в “неформална атмосфера”, подшушват й някоя интрига, а тя си обува прашките и тича в редакцията, за да сподели с читателите поредната “непотвърдена информация” от “източници близки до правителството”.

Разбирачът
Той безусловно вярва в клишето, че журналистиката е “четвърта власт” и се държи така сякаш наистина е един от властта и нещо зависи от него. Е, не че зависи, но е наясно с всички проблеми на държавата и винаги търси скрития подтекст в събитията.
Разбирачът чете внимателно социологическите проучвания за рейтингите и прави прогнози, които никога не се сбъдват. Разполага с богат набор от конспиративни теории, които обясняват всичко. Липсата на места в детските градини например, според него се дължи на заговор на американските тайни служби, които искат да съборят градините и да ги превърнат в находища на шистов газ.

Момичето на Бойко
Тя отдавна е прехвърлила 30-те, но все още държи да минава за “момиче”. И то мъжко момиче. Била е е*ана от премиера още по времето, когато беше в МВР и оттогава е много навътре в нещата, особено по въпросите на борбата с престъпността. Освен това му има актуалния номер и често получава от него есемеси с неизвестно съдържание.
Пише предимно банални дописки по прессъобщенията на МВР, а отвреме-навреме прави “човешки” интервюта с министър-председателя, в които си говорят за кучета, футбол, гоблени и сърцераздирателна самоотвержена самота в името на народа.

Гръмкият патриот
Той е репортер в спортния отдел и е склонен да изпада в състояния на безпричинен патос. В неговите очи българските футболисти не са просто жалки безсмислени некадърници, а “лъвове”, “юнаци” и изобщо хора, пред които трябва денонощно да благоговеем.
Преди важен мач на националите еуфорията му придобива шизофренични размери – публикуват се огромни снимки на развети трибагреници, големи заглавия от типа ”БИЕМ ИТАЛИЯ И СМЕ НА СВЕТОВНО!!!”, изобщо положението е България на три морета отвсякъде.
След мача, докато “лъвовете” пият уиски и въртят кючеци, за да отбележат поредната си разгромна загуба, Гръмкият патриот сяда пред клавиатурата и започва тягостно да изсмуква от пръстите си проникновени анализи за “липсата на спортни бази”, “проблемите на детско-юношеските школи” и “необходимостта от преквалификация на треньорските кадри”.

Мадам “истинска журналистика”
Преди 30 години е била красавица и ако съдим по походката й, още тогава е открила предимствата на аналния секс като мощно средство за напредък в кариерата. Сега е поувехнала и пише предимно очерци за красивия вътрешен облик на министрите и депутатите.
В мигове на климактериална депресия с въздишка си спомня за “истинските журналисти от едно време” и разказва на колегите си как лично е тъпкала лулата на бай Продев.

Чуйекът
Той е бодър, енергичен репортер, който с радост споделя на висок глас с колегите си всичко каквото му се е случило в личен или професионален план. Ведрият му екстровертен характер е съчетан с тежък източен диалект и приятелското обръщение “чуйек” към всеки, с което според него веднага скъсява дистанцията. Характерният му стил на изразяване задължително включва класическия похват “изреждане с промяна на първата буква в “м”. Например: “снощи с идни приятили бяхми на кръчма в студентския град – кюфтета-мюфтета, бири-мири, посли бяхми на чалги-малги, купон-мупон, аве напраихми са на кучита…”
Живее на квартира в “Обеля” и се препитава предимно с бурканите, които му изпраща майка му от Търговище. Гордее се с познанството си с известни хора, най-прочутият от които е “един, къде беше охрана на Жоро Илиев”.
Не се ползва с особено доверие от редакторите – пращат го да отразява предимно скучни пресконференции на общинската администрация, които той претворява в още по-скучни дописки.

Културната лелка
Тя е неуспяла поетеса от времето на социализма и искрено страда за “липсата на духовност в днешните комерсиални времена”. Сега отговаря за културните страници – рубрика, която всичките й колеги презират и смятат за напълно излишна.
Познава се лично с министъра на културата от времето, когато пиянствали заедно в барчето на Съюза на писателите и той я обарал по задника.
Културната лелка твърди, че българското кино е в разцвет и вярва, че на фестивала във Варна има много повече ”стойностни произведения”, отколкото да речем в Кан.
След работа ходи на театър или чете Паулу Коелю и тихичко плаче.

Светската кифла
Тя е на около 20 и следва журналистика или нещо подобно. Ебе се с един от важните рекламодатели на вестника, който я е уредил на работа в медията, воден от благородната идея “да се учи там момичето, да изкарва някой лев за кафета, пък ний ше помагаме за другото”.
Има силиконови цици и кисел характер. Най-ценното й качество е, че не е моногамна и охотно върти минети и на главния редактор, затова се ползва с протекцията му. Пише предимно статии за мода и светски хроники. По-възрастните редакторки тайно се възмущават от неграмотността й, но не смеят да й го кажат в очите.

Стрина “Запръжка”
За нея идеалната журналистика е нещо средно между Гала, Ути и Наталия Симеонова.
Смята, че вестникът е твърде скучен, и е убедена, че “на хората им е писнало от политика” и искат по-леки, разтоварващи четива с практическа насоченост. Завежда рубриките за кулинария, бродерия и пране на цветни тъкани без накисване. Ходи в редакцията с домашно изплетени пуловери и вечно мирише на запръжка.
Винаги е готова да изненада читателите с някоя изумителна рецепта за “кьопоолу по бургундски” или статия на тема “как да превърнем стария си чорапогащник в ефектен лампион”.

Алкохоликът
За него се говори, че навремето бил добър журналист. Пишел ерудирано, остроумно и оригинално. Но отказал да славослови властта и кариерата му тръгнала надолу. Престанали да му публикуват статиите. Сега седи на бюрото в ъгъла, крие се зад големия монитор и по цял ден чете новините от световните медии. “Мисли си, че там правят истинска журналистика”, подиграват се зад гърба му колегите.
Главният редактор му е състудент и му е жал да го уволни. Затова му е възложил да отговаря за страницата с кръстословицата и судокуто – работа, която той върши съвестно и с омерзение.
От обяд започва да се налива с евтина водка – тя притъпява болезненото му усещане, че всичко е провалено.

автор: Иво Сиромахов