Един подслушан телефонен разговор

11 септември 2014

Един подслушан телефонен разговорЕдин подслушан телефонен разговор (може да се чуе почти навсякъде)

Ех, тия мъже! Да им завидиш, мила, на живота.
Още влязъл-не влязъл вкъщи и вика:
– Къде ми са чехлите?
И кученцето, животинката, хуква да му ги носи.
Тръшне се после на масата, тропне с лъжица:
– Какво ще ядем!
Пък аз какво? Да не би да имам вълшебна покривчица?! Ами-и-и! Поразвъртя се из пазара, дотътря някоя друга пълна торба и … “Масичке, дай му да яде!”. Остава и супичката да му духам, да не си изгори езичето! Ама пусто, пусто маминка, тя тъй го е научила. После снахите били криви!
Напълни тумбака и се изтегне на дивана:
– Вестник купи ли ми?
Докато да му го донеса и той вече задрямал пред телевизора.
Ама мъж бил, стопанин! Мъж е, щото е вързал гащи! Пък иначе… На, оня ден детето му поиска пари (нали заплата беше взел). Нашият сумти, върти се, мърмори под нос. Извади там 10 лева и му ги даде. То на него берем и толкоз даде, мене ме подмина като празно място. Хм! Утре ще я скрия аз вълшебната масичка и ще го оставя само на лападец и боб… Пък тогава да видим!
И сега, мила, знаеш ли го къде е? В кафето отсреща! Не да вземе да оправи чешмата, че капе от два месеца, или вратите да смаже, не-е-е! … Аха, ей го, иде си. Чакай да ида за метлата аз, за обикновената, че автоматичната и тя плаче за ремонт. Ей сега, ще му дам на него и чехлите, и супичката, и вестника…

автор: mamasha


Още смехорийки





Драсни коментарче по темата


   


:bye: 
:good: 
:negative: 
:scratch: 
:wacko: 
:yahoo: 
B-) 
:heart: 
:rose: 
:-) 
:whistle: 
:yes: 
:cry: 
:mail: 
:-( 
:unsure: 
;-)