Жена отива на преглед и довежда със себе си и мъжа си. След прегледа докторът излиза и казва на мъжа:
– Честито! Ще ставате родители!
– Но, докторе, това е невъзможно. Аз толкова внимавах.
Докторът го потупва съчувствено по рамото:
– Това е като движението по пътищата – ти може да внимаваш, ама другите не внимават.

––
В погребалното бюро:
– Какви ковчези предлагате?
– Ами ето тук едни много хубави, за 500 лева.
– А не, много скъпо е. Нещо по-евтино?
– Ами тук едни прилични за 300.
– Не, и това е много.
– За 50 имаме едни от шперплат…
– Скъпо е, няма ли нещо по-евтино?
– Ама вие кого погребвате?
– Тъщата.
– Така да бяхте казали. Донесете я тука да й сложим едни дръжки за два лева.

––
Двама приятели си говорят за жените си:
– Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
– Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
– Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете…
– А мислиш ли, че шаранът помни?

––
– Гложди ме нещо за децата – пита съпругът. – Прави ми впечатление, че Бен не прилича на другите ни седем деца. Знам, че е ужасно да ти задавам този въпрос, но да не би да има друг баща?
– Вярно е – признава тя.
Сърцето на съпруга се свива:
– Трябва да ми кажеш кой е.
Тя го поглежда и отвръща:
– Ти.

––
Въпрос: Защо българските жени издържат дълго на секс?
Отговор: Защото живеят в наситена с пеницилин среда – мухъл до мухъл.