Има ли софра на селу, с кметя се стуим начелу
туй гу чиним ут гудини – просто селски табиет.
Да рекът да дигат свадба, викат когуту им трябва
сватуви, кумци, руднини, ама ний сми най-утпред.

Пея им „за много лета“, после рЕчи тегли кмета,
идат и ръка цилуват, кът ги ръсна със чимшир.
Тъй със нашата кумбина ши си одим ду амина,
къту гледъм у селОту, празницити са безспир.

Най-убичами кръщавки, с бугаташките прищявки
дет на канят пустуянну и у жега и у мраз.
Първу почвами с ракия, тя пък бол – на пуразия,
хапвами си до насита и си носими у нас.

Слагат шунка у торбички, сал на нази не на сички
и шишичка ни напълнят – за да има за ис път.
Кът на питът за ракия, казвами: „И вино пием!“
случи ни съ лани даже, цяло буре да дадат!!!

Не, че ората са прости, ама на такива гости
като мене, като кметя – тряба да са угоди.
Щот ши тряа я упелу, я прублем ши има ф селу:
„Срещу кметя и след попа – знайти, чи ни са въри!“
Амин!

автор: dqdo_pop