Луната неска е усобено гуляма
и ма наднича в мойта одая,
и пак среднощка гачи стана…
Чи ко са мъдра йощи да ни спа!?

Убаче ма наблягат ини мисли
и ма чувъркат, и убъркват ми ума,
и ма размътват къкту бях избистрена…
Ши стани утре сигур, дукату са утая.

Ми не чи нещу… За жувота разсуждавам –
како било е, ко ший занапред…
Са чопла тука, нА и са втилявам,
ут мене си чак фаща ма съклет.

Най-ногу мраза гату да затъна
у филусофствани посред нощя.
Пък йощ на плиткуту сига са пъна,
пузнайти ко ший кат задълбоча.

Ма не! Сига за туй лий времи!?
И гачи чувам ва във хор: „Ни е!“
Ма да ви кажа ич ни ми са дреми…
Да му са ни види пустуту спане!

Са блещя кату караконджул на луната,
биля са мъчиф да бруя звизди,
излизвах вънка, слушаф тишината,
подире забържи ина боза изпих….

Ма улава съм аз! Боза да пия.
Ни ша ут нея доди ми съня.
Кат зема да натърта ина ракия,
чи чак ши са катурна виднагА.

Ми не ли!? Ама късну са усетиф,
то амен ши стани времи за кайве…
Гледам тука саму йощи свети.
Дан бъди някуй да са сети да мите?

автор: Kалина