Ази съм феятъ нъ ъфтинтичния фулклор Муцъ Ръздуфкътъ. Кацнъх при вази с идинствинътъ цел дъ упрувиргая и дъ зъхвърля у кунтейниръ ониа буклук, с койту ут мухлясъли гудини ви тъпчът ъкълити зъ Снижанкъ и сидимтях джуджетъ.
Ни моя дъ търпъ ниправдъ шъ знайти, зътуй сигъ най-посли шъ ритнъ пъръванъ и шъ лъсни маймунскуту дупи нъ истинътъ. Вярну, чи бъщатъ нъ таа кучкъ беши цар. Ъмъ цар нъ царству колкуту стъргалу зъ убуфки. Тувъ Люксинбург, Мунаку, Лихтинщайн съ нъправу кунтиненти прит негу. Нъ фсичку утгори чирвясъ ут дългуви и зъмязъ нъ нъплют ут муи шъран. Ми то ни бяхъ покири, ми то ни бяхъ бляк Джакуви, ми то ни бяхъ рулетки. Зъ курвити и пиячкътъ дъ ни гуворим. Ут плюскъни и поркъни съ пуду – същинскъ балъ и исфирясъ къту утхлюпини джибри. Жина му, църицътъ, ниприкъснъту уреждъши приеми дукъту царат утсъствувъши. Всякъ вечър, ъ чат-пат и деним прием у ложиту – ту расуф камирхер, ту здраф у кръстъ и миръклиъ къмириер, ту гулубрат, ъмъ нъдеждин икуном, нъ койту путсилвъши къриерътъ върху силиконуви убятиа. И пунежи беши милустивъ, ни устави принибрегнът ни хлибър, ни гутвач, ни куняр и прочие, и прочие… Ни прупуснъ дажи шутъ, мъкър дъ беши метър и дваисет, но той гуркиа видя тъкъф зор дукату свърши нещу, чи чак пураснъ с цели десят сънтиметръ. И имъши фсички шансуви дъ пурасни ощи, но точну тугавъ съ пуяви идин кривуглет сопствиник нъ диъмантини мини, койту душъ давъши дъ купи блъгуроднъ титлъ. Скъсъ пъзърлъкъ с църицътъ – ут неа титлътъ, ут негу пъричкити и духнъхъ ф ниизвеснъ пусокъ. Царът дъ ни устани нъзат дуведи ф двурецъ иднъ прифининъ грузницъ дъ нъглеждъ Снижанкъ, дукату той вее коня си нъгори-нъдолу. Бъщъ й бил краля нъ кундомити и ониъ привръски ут тиливизиътъ, саму чи с повичи ут три крилъ, дету мязът нъ крилъти къръконжули ут митулогиатъ нъ търикатите гърчуля. Нъпразну съ упитвъ булкътъ ф първътъ брачнъ нощ дъ нъдени върху дустоинствуту нъ млъдуженикъ най-новиа хит-кундом . Той беши прикрасин, със златну пукритие, фкус нъ манжъ нъ Звездеф и арумат нъ дулъ и пекънъ тиквъ. Но нищу ни пумогнъ, щоту гордиа топ нъ царъ беши съ привърнъл ф спукън гръдински мъркуч. Нувунъзнъченътъ църицъ купи ут търк углидалуту нъ ръзуренъ гръфинъ и убичъши дъ зъставъ прит негу, и дъ гу питъ куя е най-кръсивътъ ф свитъ. Углидалуту мълчеши къту студент скъсън нъ испит, възмутену ду дънуту нъ сребърнуту си пукритие. Но и то беши саму ино просту углидалу. Църицътъ тръбеши нъфсякъди, че билу вълшебну, щоту фсе и гуворилу, чи тя е мис Фсиленъ нъ викъ и никогиш нямъ дъ пугрузней и дъ съ сбръчкъ. Не и вярвъхъ, щоту тя и сигъ приличъши у суратя нъ счифросънъ кисилицъ, ну смейши ли някой дъй възръзи. Хай и възръзил, хай посли глат и дребни въшки. Снежиту прис тувъ времи пураснъ и станъ дивойчи зъ чуду и прикъс. Саму дету лицету и нъцвъкъну с ъкне я прайши нъ курнишонкъ.
Ф иноту уко мязъши нъ майкъ си – беши синю, а ф другуту нъ бъща си – беши черну, но и двети и утивъхъ нъ интириоръ. Поглидъ и излъчвъши чар и ентилект нъ дъначи, амъ ни ставъши зъ селскъ дъскълицъ, щоту задникъ и бе толкус увиснъл, че мъстиити нъ тумби щяа дъ припускът пудири й. Инъчи къту я цъпърдосъ хурмонъ у глъвътъ и тя къту мамъ си почнъ дъ съ зъхласвъ пу кройкити нъ мъжкити гащи. И идин ден църицътъ я уткри зът плитъ у гръдинътъ заидну с гръдинаръ ф твърди ниудобнъ зъ испълнение и убяснение позъ и тувъ вечи приля делвътъ нъ търпениету. Ут извесну времи църицътъ беши зъбилязълъ, чи въприки неуспуримиа си чар и цялъ влакувъ кумпузициа женски хитрусти, взехъ дъ съ зъглеждът повичи ф таа пувликанъ Снижанъ отколкуту ф неа. Ъ сигъ и историътъ с гръдинаръ…
И тя нъписъ ино писмо, връчи гу нъ Пульо-Задния хот, койту беши нъзнъчен нъ длъжнус лувец при двурецъ, но усфен свраки и гарги и пу пугрешкъ пощинскити гълъби нъ цара друго ни беши утстрелвъл. Причинътъ дъ му викът “Задния хот”съ съобщавъши ут ухо нъ ухо. Знам я и ас, но нямъ дъ я кажъ, щоту съм фея, ъ не лукувъ глъвъ. Но самиа Пульо убичъши дъ казвъ: ”Ас ни ставъм зъ ъфтумубил, щоту ръботя саму нъ задин хот.” И нъмигъши многузнъчителну. Дади нъ Пульо-Задния хот църицътъ писмоту и ръчицътъ нъ зъваринътъ си напъст. Той беши най-путхудящиа придружител нъ таа разюздънъ нимфуманкъ, дету кату нищу можиши дъ нъдуй плондиръ и дъ расшири убиколкътъ си, ъ царат слет тувъ щеши дъ я ускуби неа – църицътъ и утгори и утдолу и дъ викъ: ”Ти майкъ ли си, кучкъ ли си?” Чи съм кучкъ, кучкъ съм, амъ и негувътъ Снижанкъ ни падъ по-долу ут мен”. Тъкивъ идни мисли съ въртяхъ ф акълъ нъ църицътъ и зътуй ришениету беши укунчателну.
Малкътъ трябвъши виднагъ дъ отпраши при ониа щуръви джуджаци ф плънинътъ дету фсеки ден чоплихъ идин ялуф рудник колкуту зъ чурбътъ си. Но те бяхъ брътуфчеди нъ шутъ и той им нътрисъши Снижанкъ зъ думашнъ пумощницъ. ”Некъ съ нъучи нъ трут таа пувликанъ, чи то кактуй тръгнълу оня дръвник – бъщъ и можи някуй ден дъ зъложи царствуту и дъ гу пруиграй нъ покир и тугавъ тя шъ земи идин гултак дъ му липи ями пу гащити, дъ му нъруди удъя с дичурлиги, ъ той дъ я млати три пъти нъ ден щоту многу шъ я убичъ”.
Тъй прудължавъши филусофски дъ ръзмишлявъ фторътъ църицъ-майкъ, дукъту зъхлопнъ и зълости яку портътъ слет нъдежниа Пульо и Снижанкъ. Пу пътя зъ гурътъ двамътъ съзряхъ ино кипру кръчмле и дълдисъхъ ф негу. Пуляхъ първу бизнисъ нъ прицесътъ, посли виличиету на царъ, блъгучестиету нъ църицътъ, чифтету и пътрундашъ на Пульо. Кугату вечи пиехъ за кучитъ му Мръсин Дръглив Пумиар, Пулю виждъши прит себи си две Снижанки, ъ Снижанкъ – двамъ и пулувинъ Пулюфци. Туй беши саму неин пътент, амъ как гу прайши и тя нимойши дъ чъктисъ. Посли Пулю я испрсти ду първътъ дракъ у гурътъ и съ върна у кръчмътъ дъ сътвури утчетъ си прет унаа търънтулъ, църицътъ и дъ излюскъ ощи някулку течни куражъ. Снижанкъ мъкър чи пудходи нъ зик-зак пу пътекити успя дъ съ расцълувъ с три-четири едри букакъ, ъ посли съ търкули къту шиник пу иднъ рътлинъ и съ спря чак у дулъ кату муминталну захъркъ и засвири къту парин лукумутиф. Пут глъвътъ си беши нибрежну пудложилъ исъхнъл нъ вярътъ си гувежди кръвай. Късну пудир убят съ прубуди, утръскъ съ къту рокъжия нъ фистивал и тръгнъ дъ дири кулибътъ нъ джуджетътъ. Силну мъхмурлясълъ съ дубра ду нея и влетя бес всякъкву претизвестие. Вътри нямъши никуй, но дизайнъ беши твърди нибрежен и изнъпуснът. Мумътъ усещъши глат зъ цялъ глутницъ вълци и затуй бизпугрешну надуши тенжурътъ с манжътъ. Нъпаднъ я юнашки с чирпакъ и мъкър дъ беши саму инъ зъгурялъ гъбинъ кашъ, свиткавичну дънуту и лъснъ.
Посли със зорку уко уткри бутилкъ с леку прукиснълу вину и с мъщабни гълтоци гу присуши. Уригнъ съ някулку пъти злувонну и изръзитилну, тръшнъ съ нъ идин криват и путкаръ сюриътъ с глиганити. Ф пулунощ дуфтасъ весилътъ кумпаниа. Те бяхъ седим палъви мумчетъ, ъхмаци-ръбутяги. Фсичките все ергенчитъ. Най-високуту извисявъши стан ут метър и питдисет, ъ най-малкуту от усимдисет и осам сънтиметръ. Първуту му викъхъ Пърхутку, щоту имъши кусъ пълнъ с пърхут къту гниди-албиноси. Фторуту носиши звучнуту ими Трътлю. У задникъ мязъши нъ пърълия, дялънъ зъ мнугубройнъ челят. Третуту му думъхъ Моркуфку. То беши гулям любител нъ ълкухолнити нъслади и нусъ му имъши формъ и цвят нъ пищин моркуф. Читвъртуту му казвъхъ Лъмятъ. То пуглъщъши манжъ и ляп три пъти колкуту тиглоту си, мъкър дъ беши онуй усимдисет и осам саниметрувуту. Петуту джудже нъричъхъ Гулямътъ Паткъ. То ниту беши гуляму, ниту умну къту паткъ, ама все съ хвалиши, чи в пънтълонити си имълу ина гулямъ паткъ и най-гулемиа ахмак Трътлю все чакъши ут там дъ излити нещу. И ощи сигурну дългу щеши дъ чакъ, аку другити ни му бяхъ пуяснили къквай рабутътъ. Шестуту носиши имиту Фройт, щоту си падъши филусоф – пишиши филусофски тръктати и пуезиа. Фсе съ упитвъши дъ ги чите нъ другити, ну фсеки път идеши бой и затуй ходиши нъ рикътъ дъ ги чите нъ жабити. Ама и те къту гу чуехъ скачъхъ у виръ и съ криехъ пут къмъняцити. Седмуту джудже мятъши карти, ридеши боп и гледъши саму на митъ ръкъ, щоту ръцети нъ другити бяхъ фсе кирливи. Ръзваляши и мъгии ут фсякъкви нациуналнусти и му викъхъ Мървин.
Къту нъхлухъ ф кулибътъ си и видяхъ зъгурялуту дъну нъ тенжурътъ, упразнинуту шише и мумътъ пльоснътъ върху лиглоту нъ Гулямътъ Паткъ фсички фкупум исхълцъхъ и съ ублещихъ. Трябвъши дъ я събудят нъ фсякъ цинъ. Затуй приложихъ множиству фатки – стискъха я зъ нусъ, праиха й пльок-пльок нъ устатъ, сфиркъхъ й нъ ухо, плюхъ й у пазвътъ, но тя съ беши фдървилъ къту кютук и не омръдвувъши. Дукъту съ чудехъ кво дъ я прайат и умувъхъ, Гулямътъ Паткъ си изу гащити и легнъ ду нея. Другите гу зъглдъхъ укоритилну и многу зъвисливу, но и те ришихъ дъ си лягът. Саму чи устаихъ Лъмятъ дъ варди мумътъ ут Паткътъ, дъ ни я увреди нещу. Той и бес тувъ пучти ни спеши, щоту идеши пу цялъ нощ. Нъ другътъ сутрин, кугату фсички съ ръздигнъхъ и Снижанкъ съ беши укукорилъ, джуджетътъ най-посли ръзбрахъ, чи тяй принцесъ и ги ущъсливявъ пу припуръкъ нъ оня пъпиш, брътуфчет им – шутъ. Ришихъ дъ я устаят и дъ я испробвът как шъ съ управя с думъкинствуту им. Ъмъ цялътъ историа прудължи саму три денъ. Щоту и ф тритъ денъ Снижанкъ туряши манжътъ нъ огинъ и хуквъши към рикътъ дъ съ плъцикъ, дъ си прай нуди-плаш и дъ си ухлаждъ страстити. Къту съ върниши, дънуту нъ тенжурътъ беши прит падъни и един черин, мазин дим съ стелиши у кулибътъ и миришиши нъ цигънски кътун. Къту взе дъ пире мърлявити гащуря нъ джуджетътъ, бързиити нъ рикатъ ги отнесухъ нъдълечи и те дългу и махъхъ с крачулити си за сбогум, дуволни, чи никугиш повичи нямъ дъ пумиришът пръднятъ на ступанити си. Нъложи съ, дукъту съ убурудвът с нови гащи, щоту нямъхъ други, дъ ходът два денъ нъ рабутъ пу долну бильо. Къту им месиши лябъ, зе чи и свърши бръшноту и къту дириши другу, нъмери идин пъкет с гипс и пугрешкъ гу тури фместу бръшно. Ощи при първътъ хапкъ пу някулку таръби ут зъбнътъ уградъ нъ дрибусъцити съ уткъртихъ и тръгичну путънъхъ у исгурялътъ манжъ ф пъницити им. Гулямътъ Паткъ беши най-путресин, щоту ут Паткъ станъ нъ Фаткъ и му съ сринъ целиа имич. Идиниъ ден Снижанкъ искаръ зъвифкити им дъ ги нъпичъ слънциту и дъ прупъди гъдинити пу тях, но съ зъби у гурътъ дъ пълувъ къту съмудивъ и дъ бире росни китки. Пу ино времи зъдухъ тъкъф силин вятър, чи пунеси чиргилатъ ис въсдухъ къту пъръшути, ъ посли ги нътръшкъ нъ разни стръни. Трябвъши дъ ги дирът ду питляну времи из дракити и дъ съ кътерът къту мъймуни пу клонити, чи дъ ги смъчът. Нъ сичкуту утгори прис нущъ Снижанкъ щоту нямъши осми криват, пу идин час съ нълагъши дъ спи у криватъ на фсяку джудже. Тувъ създавъши извесни ниудобствъ, тъй къту спяхъ у ръзлични пусоки. Тя убичъши дъ топли ногити си у бръдити нъ дрибусъцити, но ги скубиши ниволну и те гуркити сънувъхъ кушмари. Къту ъмирикански къубой зъбивъши остри пити у пуфкъвиа задник нъ Трътлю и той страдъши ниимуверну многу. Зъ три нощи мекити му части придубихъ индигуф цвят. Лъмятъ същу беши ущитен, щоту съ смъчъши нъдолъ и беши зътиснът ут прувиснълиа пулюлей нъ мумътъ. И къту ришеши дъ пухапвъ, я будиши диликатну с иднъ губеркъ, зъ дъ съ убърни и той дъ съумей дъ изпълзи ут риватъ. Идинствину дуволин устанъ Гулямътъ Паткъ, щоту си топлиши паткътъ мижду кълкити й и си крутувъши, пунасайки дажи и скубъниту. Някуи твърдяхъ, чи я топлил и по-нъгори, амъ знай ли чувек… По дубре дъ мълчи и дъ ни си вкарвъ грях нъ душътъ. Нъ фсичкуту утгори Снижанкъ тиху и диликатнъ испукъши ф ътмусферътъ убийствини газуви и джуджeтътъ си лягъхъ с тъмпони у нусъ. Но и тувъ ни ги спъсявъши. Нъ читвъртия ден дуйде спъсителнуту ришение. Къту утивъхъ към келявия си рудник, срешнъхъ у гуратъ принц Малък Ъбдал. Той беши идинствиниъ нъследник нъ куронътъ нъ съседнуту царству, упръвлявъну ут бъща му – цар Гулям Ъбдал. Принцът беши слъбуумин и мъкър чи беши прихвърлил трийситтакъ, играйши ощи с играчки, искъши мамъ и тати дъ гу гушкът, дъ му давът манжъ ф устичкътъ и дъ гу приспивът къту му пеът приспивнъ песничкъ. Гулям Ъбдал къту съ сетиши, чи Ъбдалчу ощи ний женин и той нямъ фнуци ут негу, пущръклявъши и виднагъ гу гониши дъ си търси булкъ и бис неа дъ ни съ прибиръ. Гуркиа Малък Ъбдал, никоя ни гу искъши, щоту много бавну съ ръзвивъши и путинциалнити миръклийки викъхъ, чи той дукъту съ ръзвий, те шъ пубилеат. Никък ни искъхъ ни дъ гу дундуркът, ни песнички да му пеът. Зътуй той съ зъпилявъши у гурити и си дялкъши там с иднъ чикийкъ, дукъту съ ръздигни ядъ нъ бъщъ му. Тугис минъхъ джуджтътъ и ут думъ нъ думъ нищатъ съ изяснихъ. Дадухъ му дъ ръзбире, чи съ тръгнъли спициалну дъ гу търсът, щоту съ му нъмерили най-путхудящътъ мумъ, саму детуй малку пузъспалъ ишъ трябвъ дъ я събуди. Ъмъ дъ ни губи кураш и дъ ги чакъ ду убят. Виднагъ путеглухъ убратну към кулибътъ си и зъварихъ мумътъ дъ си режи ноктятъ нъ кръкатъ, чи нущес беши удралъ Моркофку пу нусъ с гулемиа нокът нъ палицъ си. Бяхъ зъзидъли у инъ хрълупъ нъблизу ф гурътъ хубъвъ пиячкъ и трайну мизе, зъ дъ гу скриът ут таа гутуванкъ Снижанкъ. Минахъ и ги зехъ, щоту всяку делу искъ жертви. Виднагъ растлахъ масъ и спретнъхъ зъкускътъ. Нъ Снижанкъ й светнъхъ очити, щоту ут какту нъпуснъ двурецъ нежниа й стумъх съ сбъбъносъ ут посни чурби и зъгурели каши. Чи къту съ нъмести първъ и къту съ ръзвихри, успя зъ по-малку ут час дъ исцоцъ пучти литър върлъ ръкиа и дъ пумите пугуловну някулку чинии с мизетъ. Джуджетътъ идвъ близвъхъ и идвъ пийвъхъ, но бяхъ гутови нъ фсичку зъ делуту. Скору мумътъ зъхъркъ къкту сидеши нъ масътъ. Късацити я нъчирвихъ и насинихъ с ониа цъпълъ дету им викът гримуви, причесъхъ я малку, дъ и управът плъчките нъ рошъвътъ глъвъ и я тръшнъхъ нъ идно лигло. Посли на ръце гу пунесухъ към блискътъ пълянъ и устаихъ нъсрит нея. Нъпраихъ й идин винец ут цвитя и й гу нъложихъ нъ пиянътъ куфалницъ, дъ й придъдът по-дефствин вит и Пърхутку хукнъ дъ търси Малък Ъбдал. Срещътъ между двети убречини нъ флюбвъни сърцъ беши тругатилну вулнувъщъ. Къту я цилунъ Малък Ъбдал съ путхлъзнъ и съ струпули върхъ нашътъ мумъ. Тя утвори кръвясълити си зъркили и къту гу видя, му зъши идин углушителин шъмар. Малък Ъбдал съ расциври тъй сърциръздиратилну, чи събуди дълбоку зъспалити любовни трепити у душътъ нъ Снижанкъ. Тя съ ръзнежи и гу ръсцълувъ толкус пламинну, чи исплаши цялу яту птички нъокулу и те тривожну утлитяхъ. Ъ той съ сгуши върху бълконити й и тругатилну я нъречи “мойтъ мамъ”. Ощи същиа ден джуджетътъ зъведухъ двети дивънетъ у двурецъ при тати-цар Гулям Ъбдал, дукъту ни съ съ ръскъндърдисъли. Той беши страшну дуволин, чи съй нъмерилъ най-посли ина иксцинтричнъ мумъ, чи дъ вземи негувиа Ъбдалчу. И дигнъ сватбъ и ги ужени. Ас бях пуканинъ там и нъучих цялътъ историа ут Пулю-Задния хот и ут Гулямътъ Паткъ и сигъ ъфтинтичну и фулклорну ви я ръсказъх. Ну мъ фпичътли, че и те многу съ бяхъ сближили… Но тувъ е иднъ другъ историа…

автор: ZAGORA