Си знам, чи съм си лична убавИца,
ни бия бърабани ис силоту.
Сида си ф къшти и суша чубрИца,
ил чистя индришету ут кумпота.
Кът фчера сякъш кравата утЕли.
Тиленциту мучи утсам убора.
Пък ас въздишам цели две нидели…
Куга и мен ши мъ залюбат, ора-а?
Куга ут мен тиленц..ъ-ъ, дитенци ши съ пръкни,
дъ завъртя семейнуту си ложе?
Се одя си мума. Дукът съ мръкни,
ут кравъта съ ъпстрахиръм, боже.
Знам, мъшката либоф звучи куварну,
ма зЕма се пак малку да упитам.
Идин път, два там- не чак ригулярну.
Пу сичкити иргени няа залитам.
Съ сетих- заран да причакам Колю,
кът съ хързулка накъм оримака.
На трезву той шсъ дърпа и шсъ моли,
ши утнесе кът ништу два кривака.
Накрая, мисла, ши съ усъзнае,
кът види пряму скритата ръкия.
Шму сипя чашка. Саму туй дукрая.
Пък посли…привалихми икиндия.

автор: Билкарката