автор: Калина

Мене вече ми се чини,
чи Града гу болест тръшка.
Ич ни знам куга шни мини,
ши са върнат ли задръшки…

Гледам сички сми зазляли,
плещим диалектну,
тук-таме сми са уляли…
Дъл ши ни прусветни!?

Не чи нещу са тривожа,
сал си разсуждавам,
ма наум ни мий възможну
тряа са убиснявам.

Та уткак са дигна врява
аз видяф са в чуду –
кой кък можи са прузява,
сичку живу лудна.

Колку йощ ши на изтраят
пуетеси и пуети?
Сигур свят им са замая…
Ваай, гуркити, клетити!

Аз пък коту я пудкарах,
скору няа да млъкна.
Сал ми липсва ина китара! :))
Селски бард шса пръкни!

Чи кат викна да запея
жални, гОрки песни,
белким спра са да са смея
и ф акъл са свЕста.

Гачи вечи да е времи
ф селска пустанофка
да са турим тъй засмени.
Ясну й – няа са кротним!