В последно време автобиографията се наложи като един от най-популярните жанрове в литературата. Вече никъде не те вземат на работа, ако не представиш съответното житиеописание.
Е, някои дават формуляр, което значително улеснява задачата на автора. Други обаче поставят над всичко творческата свобода и се измъкват с формулата „свободен текст“. Ето няколко матрици, които ще ви помогнат да излезете с достойнство от подобна деликатна ситуация.

1. КРАТКА
Основният принцип при тази форма е да избягвате всякакви ненужни подробности като дати, имена и географски понятия. За какво да издребнявате, като и без това никой няма да я чете?

Образец:
„Роден съм. Израснах в семейство. Завърших (не завърших). Отбих военната си служба (не се попълва от жени!). Работил съм (не съм работил). Владея (не владея). Подпис. Дата.

2. ПОДРОБНА
Тази форма е предпочитана от хора, които не страдат от излишна скромност и държат да подчертаят всяко събитие от житието си.

Образец:
“ Роден съм на 8 февруари 1965 година в 8 без 15 сутринта в град Симитли, махала Горната. Зодията ми е Водолей с изгряващ знак Стрелец.
От малък съм закърмен с народни песни и майчина кърма. Баща ми Стефан е шофьор на автобус. Два пъти е награждаван със значка „Отличник“ (1963 и 1972г.) При посещението си в Симитли през 1978 година тогавашният министър на транспорта го похвалил, което е документирано и имаме снимка. Майка ми е доячка с няколко окръжни рекорда по млеконадой (1965г. – 8769 литра, 1976г.- 10318 литра и 1984г. – 12652литра). За това е удостоена със званието Герой на…(задраскано) ..труд. Брат ми Цоко тренираше борба и на юношеското първенство през 1975 год. зае 14-то място в категорията си (прилагам снимка).
През 1972 година постъпих в първи клас на училище „Бачо Киро“. Класна ми беше другарката Христова. Не бях отличник, но не съм повтарял годината нито веднъж.
През 1976 година станах пионер и бях избран за отговорник по трудовата дейност. Колективът ме уважаваше.
Основното си образование завърших в гореизложеното училище през 1980 год. Средно и висше такова нямам.
Оттогава работя. Сменил съм девет професии: шофьор, носач, продавач, хигиенист и други. Сега съм на свободна практика.
Не съм осъждан освен за кражби. Характерът ми е кротък. Не пия много. С първата ми жена Верка се разведохме през 1987 година по взаимно съгласие. Голямо животно беше (прилагам снимка). Тя взе децата – Сашко и Дилайла. Последната си е чиста българка, ама по него време много слушахме Том Жонс.
С втората жена Сия сме в развод. Деца засега нямаме. Подпис. Дата.“

3. АНГАЖИРАНА
Този тип автобиография е предназначена за постъпване на работа в партийни структури.

Образец:
„Роден съм в бедно работническо (репресирано буржоазно) семейство. Баща ми работеше в Градския комитет на Партията (лежа три години в Белене). В училище се включвах активно във всички мероприятия (държах се резигнирано и враждебно). Бях отряден председател, а по-късно комсомолски секретар (мразех дружинната, а влязох в Комсомола, само за да го срина отвътре). Завърших АОНСУ, а след това специализирах в Москва (исках да следвам в Щатите, но ме пратиха в Свищов). Членувам в БКП от 1984 година (хвърлих си партийната книжка още на 9 ноември 1989г). Любимият ми град е Москва (Дупница). Готов съм да отдам всичките си сили за утвърждаване на социалистическата (капиталистическата) идея. Подпис. Дата.“

4. ЗА ЖЕНИ
Тази форма се използва само ако работодателят е мъж.

Образец:
„Родена съм неотдавна. Още като дете бях палавница. В шести клас спечелих конкурса „Мис Волуяк“. По характер съм отзивчива и всеотдайна. Владея език. Тренирала съм земна гимнастика. Мерките ми са 98 – 60 – 92. Разполагам със самостоятелна квартира. Готова съм да работя и на ненормиран работен ден. Подпис. Дата.“

автор: Иво Сиромахов