гнЯвну

14 декември 2010

автор: Винета

Вържи ма за синжира на кузата,
закот ни шА си дода, тя пуне
пузнава пътя, въх гурката,
ку нещу ни я изиде.

Нидей ма чака, утсига да знаш,
ши ида някъде да са затъкна,
закот ми писна, усамнайсти мъш,
и ощ ни мога гнЯзду да си стъкна.

Съм бИла истървана, ей ма нА,
кату салза напреде щи застана,
ни мош ма фана,
дръш кузъта ся,
дан бъди и бис нея да устаниш.
Пуглей ма малку, ачи ши въря,
ши са затиря у царевичака,
бустана дан забрайш да прикупаш,
утивам, чи дубичиту ма чака.

Пусни ма де, ни можиш ма запрЯ,
биля и на главъта ти сса кАча,
ма знаш, чи съм пруклета кът куза,
нидей ма кара насред двора ся да грача.

Сса върна, да,
кат мини прулетта,
ш`прицапам ем и боса приз риката,
нидей ма гледа с зяпната уста,
ти казах, чи ши ми идеш краката.





Драсни коментарче по темата (ако може на кирилица, благодаря за което)

   


:bye: 
:good: 
:negative: 
:scratch: 
:wacko: 
:yahoo: 
B-) 
:heart: 
:rose: 
:-) 
:whistle: 
:yes: 
:cry: 
:mail: 
:-( 
:unsure: 
;-)