Секи ден писма ми пиши,
уткъкту замина,
с гълъби ми ги прувожда,
чи дан са разминим.

Пиши – мила ми Винето,
скору шса пувърна,
гледай да умиш клозету,
чи дан та завърна,
иначи та любя, либе,
се за тебе мисля,
снимка нямам, ма та повна –
млада, пуривиста.
И пударък ша ти носа,
мила ми Винето,
кошница със сини сливи,
долу ут дирету.

Ас му пиша – тръгвай Ристьо,
ич нидей са бави,
щото, либе, дириджету
няма а са управи,
утисня ми пусту селу,
пазви ми приливат,
ку ни земиш да си додиш,
ас ша си утивам,
пролет оди пу пулету,
и из мене гази,
чи устай ма луда, млада,
грях да ма пулази.

Ристю пиши ми подире –
Мила ми Винето,
ай си мръднала у ляву,
чупя ти чинету.
Саму да са върна, либе,
тъй ша са скуласаш,
ша забрайш пуле и пазви,
зер и ша мирясаш.

автор: Винета