На пазара на труда
мисля как да се вредя,
Дянков нежно ми шепти:
Ще работиш без пари.
Работа, че две и три,
тъй ще си намериш ти.
Няма да се пенсионираш,
ще работиш без да спираш.

С много труд за без пари,
конкурентен ти ще си.
За почивка не мисли,
работи и работи.
Само с работа безкрай
ще фалираме Китай.
Ако вземеш, че умреш,
ще отидеш то се знай
във финансовия рай.

Ех, че радост ме обзе,
ясно като две и две,
там във райските вселения
няма ник`ви задължения.
Тока, парното, водата
ще оставя на земята.
За..какво са ти пари?
Бачкай, бачкай и умри.