Му викам – С тес бутилки да са спреш,
на алкухол закот съм пудатлива,
ши зема нещу да са разваля,
пудире цялу селу ш`ма усмива.

Винета оди на ина странъ,
или са спира на стубор путпряна,
ши кажат и кумшийти – хайманъ,
са улюлява с менци ду гирана.

Та моля, Райчо, други път нидей,
ку носиш нещу, зимай лимуната,
закот ут нея свят ни са люлей,
и ич биля ни са плитът краката.