Напълних си павурчи с…лимуната,
забучих на зъбратката си китка,
чи кату бясна хукнах ис полята-
с мутиката да водя люта битка.

Ей, слънциту са дигна две купрали,
яс кОпам, кОпам, ич и ни пучивам.
Тъй джаскам буцити, кату страгали,
/текеесарски нурматив пукривам/.

Ни щеш ли, сещам окулу помръкна.
Съмнение ма вля идно злувешту.
Кът чили клон от дюлата ми фръкна,
пък зат гърба ми изтупурка нешту.

Убръщам са. Въх, малей, ко да вида?
Насреща твар, приливаща ф зилену.
Са фтрещих се йно тъпа киримида,
ам вътришну редя: „Тес, не на мени!“

Приглъщам, дишам, чеша са утчасти,
пък красутата ми направу зИна,
щот чудуту изкашля ино: „Здрасти!
Билкарке,- вика- рекух оттук да мина.

Със теп ши праим връзка дифирента,
ут твойту селу, гори, ду нибету.
Заплюли сни та първа кумпунента-
слит мъничку та свързвам, чий заету.“

Куга гу речи, зе да ми прусветва-
ший НеНеЛо туй, /май чи тъй му викат/-
зилену, дребну, на глъвата с летва,
ръбату кът нащърбина мутика.

„Шви пусним – чувам – нашъта уферта,
статуквуту ни, за да гърантира.
Ма тряба цялту селу да са жертва-
ут утри ши пропийти саму бира!“

„Дубре ли чух?- прумЪлвих с сухи усни
и ми са изкриви на „ер“ изика-
Ракийта, че и вину да пропусним,
а сал да дъним бира на ачИка?“

„Брех, мама ви! – кът ревнах с фсички сили.-
Чи ний за къф сми сЕли тес марули?“
Е га ти, извънземнити дибили-
мте утри ши на искат бес…цървули.

Да знайти къв бяс лошаф ма прифана,
ТО дукату ридеши думи скверни!
Ми притъмня и…стана, квату стана-
ся сигурну ши гу уткрият ф…Перник.

Съселяни, ку щети мъ съдети,
ма за Луната дългу сти бис виза.
Стуварих на Кратунци у нозети,
идна миждупланетна крайна криза.

И ут Сътурн ши турят чак ембарку,
чи ши на пишат хулиганску селу.
Идинствен прЕвос ни устава Марку,
а връска със света – „Кратунску делу“.

Лошу са пулучи, ма ко да прая ся?