Събрали се учени – лингвисти на симпозиум, за да обсъждат езиковите проблеми. По едно време така се обърнала посоката на дискусията, че всеки взел да хвали колко съвършен е неговият език, как дадено чувство можело най-добре да се изрази и т. н. Нашият представител слушал, слушал, па накрая му писнало да слуша глупости, станал и теглил следната реч:
„Дами и господа,
моите почитания към вашите езици, но няма по-богат и цветист език от българския. Ето тук съм ви приготвил няколко примера в подкрепа на твърдението ми:
1. Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума, означаваща нещо средно между „капе“ и „тече“? Няма такъв. Аз съм проверил специално. А на български има – „църцори“.
2. Има ли някой език, на който да има 4 степени на сравнение – няма. А на български има – далече, по-далече, най-далече, на майната си.
3. Има ли език, в който да има минало незапомнено време? Хе хе – няма. А на нашенски има – Бил съм се напил.
4. Имате ли вие бъдеще евентуално време в миналото? Нямате. А ние имаме – щял съм бил да работя.
5. Колко начина имате по заобиколен начин да кажете „не знам“, когато ви питат нещо? Общо взето всичките се свеждат до един: „I don`t know“ „No idea“ „I got no clue“. А вижте ние колко по-заобиколно можем да го кажем: „Казва ли ти някой!“, „А сега де!“, „а – сега ме хвана!“
6. И накрая, господа – хайде кажете – има ли език, в който да има една такава дума, която да може да замести всяка друга дума в този език? Няма! А на Български има – това е думата „такова“.