(задължителну да са чите след „При омбудсмана“ на Ангар,
за дан са изпада у акълну затъмнение)

Звъни омбудсмана:

– Ама, Калино!
Ти знайш Ангар тез дни, ачи идвá?
Уплака ми са усну, писмену – са скина
и вика:

– Виш там, ко мой да са напрай,
чи то ни бе ина и две пуеми,
ни бе възпявани, ни бе майтап,
напрау ут рими вечи са запених,
ма ниту ми са свърши тос мирак.
Пък тя ми са фтилява кат мутика
и кат магари са запънала на мос!

Калино, стяга гу да знайш чипика,
чи нá затуй звъна и аз, пу тос въпрос.

– Ми а-а-аз… такво-о-оз…

– Вупще нидей пелтечи,
ми думай тука, ндей са прай.
Тя рабут’та ф Европа стигна вечи
и мой дан на приемат в ЕС! Май
придпазна клауза щяли да ни фключат,
закот на правусъдие и някъф ред
ти не и не! Ни щеш да са научиш!
Партньор’ти у Европа фана ги съклет…
Усвен тува…

– Ало-оу, омбудсмана, ни са разсейвай,
Яз глей, ич думата ни мой земá.
Ф Европа ши на земат, щтот шма иследват
и ши дуказват, чи ни съм у ред ф глава.
Сига за Ачу, виш ко шти разправам.
Омбудсмана, да нямаш вяра на пует –
шти са върти, шса сучи, шти са убиснява…
Халосва са, бе! Пунявгиш Ачу е зевзек.
И флибен, а? У кой бе? У Калина?
Турмози сиксуални, викаш, малей… Мен?
Ши ми са смеели, ти глейш ли, у чужбина…
Ми на негу? Чи той ут мене скъснат по-зилен…

Я, най-пудир затваряй тилифона
и вър’ си глей държавнити дела!
На сичку другу сигур си насмогна,
чи сал Ангаруф’та либофт ти устана.
Идин връз друг натръшкани прублеми,
са свирнал тилифони да звъни…

Чи то и яз… Трива у двора ду кулеéни.
Кой мислиш чака тъс мутика!?
Ай ду скиф.