Тя, Красутата, викат, щяла да спаси Света!
Ма кат пугледнах ф углидалуту на ко ма мяза –
ни знам дали учаква точну яз да гу спася…
Ша тряба, реках, ду града да са излазя!

Ку можи кузметичну да ма опнат, усвежат,
кат тряба на масаж биля ши са трупосам…
Ем ф кръста вечи нямам изупще обхват,
ем у суратя зех да са бръчкосвам.

Е, убу!
Са прикръстих от зарана, ка̀чих рейс
и прау у салона, дету ра̀бути Гиргина.
(е зачислену туй кратунску диване
пу дукименти кат сестрата на Калина)

– Ай флазяй, кай, Калино, фъргай тоз балтон
и са изпружвай връз миндеря да та мятам –
масаж; пудире вапазон и мезо…-нам-си-ко;
терапия с О2, да ти са узари суратя.

Утпосле ша ти пусна час-два малку ток;
(ма не трифазен, вика ма, нидей пудскача!)
шти туря маска с офлюви и малайзийски смок…
Съблачай тез фустани ни мига! Съб-ла-чай!

Каква я патих, мо̀ре, ем съм чапрашик
и кък да е ни трепва ми укоту…
Гиргина са размина сал с идин ритник!
(аку-пунк-тѝрна точка ми нацели щоту…)

Ни пцувах ногу-ногу и пучти мълчах,
кат ма пудкара с тока и изтръпнах у ченету.
Пък тя кат зе, ачи ми люшна и идин шамар.
Шамаря, вика, тонизира мозъка ма, сестро!

И сѐга тъй съм тонизирана, чи мисла шма държи
пуне ина ниделя и шамаря, пък и красутата.
Та тъй…
***
Ни знам Света, ама кузата май чи са спаси,
закот ни ма пузна дубичиту и драсна из махлата.

автор: Калина